There I was on a July Morning… Looking for Trout…
Аз Ванката и Владо решихме да изкараме уикенда заедно. Набелязахме няколко реки на картата и потеглихме рано, рано в изминалата вече изпълнена с надежди юлска събота. На първата река ловихме от десет до към eдин и понеже беше висока и мътна и само Владо хвана риба се отказахме. След час спряхме до моста на другата река, която за щастие беше бистра и вида и разтуптя сърцата ни. Спазих златното правило че винаги има риби под мосответе на реките. Още с първите замятания закачих приятна риба, но се откачи малко преди да я вкарам в кепа. Продължих да облавям същото място понеже изглеждаше обещаващо и отново закачих риба, този път я извадих. Рибата беше маломерна и побързах да я пусна във водата. Старта на тази река ни развълнува.
Продължихме да ловим нагоре по течението и забелязахме, че не сме единствените на раката. Засякохме се с други колеги ловящи на стръв. Явно реката беше посещавана. Започнах да търся рибите на по необимайните места, което даде резултат. Хванах една много красива и борбена балканка няколко маломерни рибки и малко преди да прекратим още една добра шаренка. Рибите ми кълвяха на малка заешка нимфа вързана от козината на собствения ми заек, който има изключително подходящ цвят на козината и се скубе доста, така че гледам да се навърта покрай мен докато връзвам.
Вечерта разпънахме палатките и си напалихме огън. Бяхме на не повече от 3 метра от брега на реката, така че да я слушаме цяла нощ и да сънуваме рибите в нея.
На сутринта станахме рано към 6 и събрахме набързо лагера. Идеята беше да изпреварим риоловците на стръв, но за съжаление вече бяхме изпреварени. Все пак Ванката хвана една риба до самия ни лагер, а аз извадих една малко над него. Красиво утро, красива река, красиви риби…
Ловихме до следобяд и хванахме още няколко риби. Рибите наистина се бореха за размерите си. Не знам защо се загледах в една скала до брега на реката и видях гнездо с малки бързолети, когато се приближих те се разлетяха и остана само едно клето птиченце, на което сърчицето щеше да изхвръкне. Оставих птичките на мира. Половихме още малко и като за финал хванах една добра балканка, която направи два скока над водата за да се изфука. След като и щракнах няколко снимки се срещнахме при колата и поехме към домовете. Уикенда си заслужаваше… а следващия … той ще е още по добър разбира се!
