Mankov Fly Fishing.com

След две седмици тренировки и пътешествия из цяла Босна дойде време и за самото състезание. На 06.09. се настаних в хотела в Баня Лука. Откриването беше в една спортна зала в града. Добра подготовка- пиене и ядене на корем и забавна програма. После всички се насочихме обратно към хотела, за да връзваме мухи за официалните тренировки на другия ден.

Официални тренировки:

Сутринта реших да отида на езерото заедно с моя добър приятел Миро, с който един вид бяхме отбор. След три часова сесия успяхме да хванем по една риба- американки. Не се знаеше какво точно ще се случи на самото състезание, защото беше в друг участък на езерото, в който домакините твърдяха, че има повече риба.

Следобяда решихме да отидем на река Върбас, огромна река минаваща през Баня Лука. Реката беше по-ниска от нормалното си ниво, защото бяха затворили шлюзовете на язовира. Аз и отбора на Босна 1 отидохме да тренираме по-надолу от мястото за официални тренировки. Лових час и половина и хванах 4 риби – три липана и 1 кефал. Никой друг не хвана риба. Скъсах мухата, на която ми кълвеше, прибрах я в кутията си и приключих с тренировките.

Обратно в хотела и връзване на мухи беше това, което последва.

Състезанието:

Дойде време и за самото състезание. Вечерта беше изтеглен жребия и вече се знаеше кой в кой сектор ще е. За това в кой бийт ще съм още незнаех. Това щяхме да разберем сутринта в автобуса преди всеки манш. Отваряше се плик, в който беше жребия изтеглен от компютър. Аз лично не одобрявам този начин на разпределяне. Мисля, че би било много по-добре, ако сами теглим жребия си в автобуса.

Първи ден-първи манш се паднах на река Сана в сектор номер 5, който беше може би най-добрия, но разбрах, че са го променили, защото имало твърде много зарибена риба и бил подаден протест. Заведоха ме на новия сектор, който не беше лош поне на вид. Тук е момента да кажа, че смятам, че състезанието беше неравностойно, защото имаше сектори с много зарибена риба-основно балканки, и сектори без нито една такава. Явно беше, че рибите бяха изсипани в първите няколко сектора а от 5 -6 номер нататък имаше само диви риби. Жребия играеше огромна роля.

Започнах да ловя и още с първите подавания, закачих риба. Не след дълго извадихи и добър липан. Риболовът тръгна добре като цяло. Но мястото, на което бяха рибите беше твърде малко, за да мога да ловя там 3 часа. След около час нимфене, реших да опитам и на стример, защото знаех, че може да има някоя избягала риба. Хванах една зарибена балканка и отново минах на нимфа. За целия манш изпуснах само една риба и успях да извадя 8 мерни, повечето, от които липани.

За съжаление това беше доста слаб резултат и ме класира на 13 място от 18 участници. Чеха в моя сектор имаше 54 риби на суха муха. Беше се паднал на рязлят и плитък участък, а рибите пред него са се вдигали. При мен не се вдигна нито една риба.

Следобяда бях на Пливско Езеро. В лодката бях с колега словак. Избрахме място от където да започнем и зададохме дестинацията на съдията, който управляваше лодката. Времето беше ужасно, духаше много силен вятър и да се мята беше наистина трудно. Старта беше даден и лодките тръгнаха. Започнахме да ловим. Заложих на 3 стримера, което беше грешка и смених на 2, за да не се оплитат много. Първата риба, която закачих определено дигна адреналина ми. Беше изключително борбена, но се оказа, че е закачена за гърба, за което лично си признах, макар да не бях сигурен, че съдията видя това. Малко след нея хванах и втора. Рибите бяха в близост до брега. Зарибени преди около месец американки с размери от 30 до 38 сантиметра. Изключително борбени и здрави риби. Всички лодки разбраха къде са рибите и скоро стана навалица. Словака също закачи риба, но я изпусна. Аз извадих втора. В един момент вятъра се усили до толкова, че риболова беше почти невъзможен. Преместихме се в залива където духаше най-малко. Там до края на състезанието извадих още 2 риби. Словака изпусна две. Не му вървеше този ден и завърши с 0 риби а аз с 4, което пе класира на 5-то място, като имаше още двама души пред мен с по 4 риби, но с по-големи сантиметри.

Втория ден имаше само един манш. Върбас. Най-кошмарния ми ден. Отидохме на реката около час и половина преди самото състезание, защото беше най близо до хотела. Оправих си въдиците и трябваше да чакам час и нещо. Пред мен се дигаше гигантски липан, според мен около 50 см. Двадесет минути преди старта рибата спря да се вдига и така и не се вдигна повече. Преди мен бяха ловили англичанин и шотландец единия беше хванал 1 риба другия 0. Лових на стример, през повечето време и това беше груба грешка. В крайна сметка извадих една риба, която беше точно окло 20 см и изпуснах 3. Явно беше време да изпусна няколко риби, защото предишния ден имах само една откачена. Имаше още хора с една риба, но моята беше най-малка и това ме постави на 16 място, което си е чиста котва.

Последния ден нямаше какво да губя и може би за това играх най-добре. Сутринта бях на река Саница, където риболова беше екстремен, защото валеше обилен дъжд през цялото време. Всъщност валя цял ден. Рибите, обаче се вдигаха на сухи мухи в дъжда- номер 20-22 , а и на нимфа взимаха. Беше невероятна емоция да вържеш муха 22 номер на 0,07 типет без да я намокриш и да успееш да я подадеш на водата без да потъне. Ако това се случеше хващах риба и повтарях процедурата. Хванах много риби под норамата и общо 22 мерни риби. Французина в сектора над мен имаше 25 и стана първи, имаше един колега с 22, той беше втори. Аз се наредих пети, победен от колеги с по-малко, но по големи риби. В крайна сметка бях доволен защото, половината ми сектор беше огромен вир, където буквално, не можеше да се лови, освен на стример.

Оставаше само един манш- Река Яна. Паднах се на 16 бийт, където преди мен бяха хванапи 0,0,1, 8 риби от чех. Помислих си щом чеха е бил преди мен значи всичко е претарашил. Съдията ме пита, на колко риби ще съм доволен, казах му 3. Сектора , беше хубав, с подходящи участъци за нимфа. Старт, първо замятане, удар, риба. Няма как да започне по-добре. Липан 31 сантиметра. Ловях както мога да ловя най-добре- на не голяма нимфа, облавяйки внимателно всяко камъче. Рибите се хранеха. До края на състезанието хванах 10 диви риби – липани и балканки и изпуснах 5, доста добри липана, които влизаха в един бърз участък и не можех да ги извадя от там.

Това беше повече от добре. На река Яна първите 3 бийта винаги бяха първи втори и трети, защото беше пълно с зарибени балканки, така че аз бях много доволен от резултатите си в 16 бийт. И този път нямаше изключения. Чеха, французина и италианеца си разделиха пъривет три места. Имаше и колега с 8 риби, пред мен, явно бяха от зарибените. И аз отново на 5-то място.

Така състезанието приключи, класирах се 40-ти от почти 100 души, което не ме радва, защото знам че можех да се справя по-добре и допуснах грешки. Но такава е съдбата на индивидуалиста.

Първи стана босненец, втори французин, а трети моя приятел Мирослав Катичич, за което много се радвам. В отборното класиране, първи станаха италианците, втори –испанците, и трети французите.

Специални благодарности :

На закриването не можах да присъствам, защото Ванката- контрата трябваше да се прибира, и беше единствената ми възможност за завръщане в БГ. Тук е момента и да изкажа благодарности към него, за подкрепата по време на състезаниета, за това, че дойде да помогне, за това че ми даде топли дрехи след проливния дъжд на Саница и въобще, за това че беше до мен. Контра Благодаря.  Специални благодарности и на спонсора –Brother, без който нямаше да мога да отида на това състезание. Благодаря на Стари Видри, за това че ми помогнаха, на Стефан Минчев, за това че го разкарвах и ангажирах за да ми помогне. На Роската Велев, който също помогна. На родителите ми, които винаги са ме подкрепяли, в това което правя. Специални благодарности на Д-р Мишо, за мухите и отделеното време преди състезанието. На Христо Митрев, за това, че се интересуваше до последно какво се случва и въобще на всички тези, които се интересуваха и вълнуваха от това как се развиват нещата. Ако има някой когото пропускам да ме прощава.