Световно първенство по муха 2009 – Шотландия
Тази история посвещавам на Джим Куигли, който вече не е между нас. Джим ми помогна много да постигна резултати на световното и ми показа красотите на Шотландия. Никога няма да забравя какво направи за мен Джим !
Световното първенство по риболов с муха за 2009 година се проведе в Шотландия в провинциалното градче Дръмен. Първенството беше много оспорвано и късмета имаше по-голямо значение от обикновено. Участие взеха 27 страни от всички континенти. България бе представена от моя милост като индивидуалист. Индивидуални представители имаше още от Малта, Унгария, и Швеция. Скоро се прибрах в България и бързам да разкажа на читателите какво точно се случи преди и по време на световното първенство, за да няма криворазбрани нещо и слухове както често се получава …
Тренировки
Отидох седмица по-рано да тренирам на езерата или лоховете както ги наричат там. Свързах се с шотландси гид- Джим, който беше много ентусиазиран да ми помогне с подготовката за първенството. И наистина го направи. Тренировките ми бяха 3 дена на един водоем с американки един ден на езеро с балканки и 1 ден на реката. И трите места бяха подобни на езерата и реката, на които щяхме да ловим на състезанието.
Хванах риби навсякъде, най-малко на езерото с балканките-към 6 петнисти, но много красиви и борбени риби. Риболова е основно на мокри ирландски и шотландси мухи и е доста интересен. На езерото с американките единия ден имаше клубно състезание и този, който стана първи имаше 7 риби. Аз имах 17 за същото време, защото забелязах вдигащите се балканки под дърветата надвиснали над водата и заложих на суха муха, което и беше печеливша тактика. Като им казах, че в езеро с американки съм хванал 16 балканки и само една американка и местните риболовци се изсмяха даже пазача беше изключително учуден. Но това беше самата истина!
Последния ден от тренировките бях на реката-река Тъмел (Tummel) невероятно красива сьомгова река – основен приток на река Тай. На толкова бърза река съм ловил само в Норвегия, нагазваш до колене и чакъла под краката pdпочва да изчезва! За 3 часа сесия, която си направих, за да са условията сходни със състезателните извадих 4 риби и 3 изпуснах. Само балканки- изключително борбени риби. Най-голямата към 40 см. Направих си изводи и се насочих към хотела където щяхме да отседнем всички състезатели.
Откриване и Официални Тренировки
Празнично откриване, страхотна вечеря, много приятели и познати и общо взето добро настроение, като изключим, че нямаше кой да ме снима със знамето и ми тежеше малко, че съм абсолютно сам през цялото време. След церемонията всички се насочихме по стаите. Всеки ден програмата им е беше една и съща – риболов- и вечерта връзване на мухи.
На официалните тренировки първия ден не се хванаха много риби в моята група, защото времето рязко се промени и напече слънце, което в Шотландия си е събитие- и това слънце съпътстваше целия шампионат, затова се хванаха толкова малко риби. Втория ден от официалните тренировки не ходих а отидохме с един мой много добър приятел- Хърватин на едно друго езеро да си тренираме двамата на спокойствие и мисля, че тренировката ни беше изключително полезна! Вечерта вързах задължителните 10 мухи за деня и си легнах.
Ден 1
Ден първи ми беше един от най-добрите риболовни дни в кариерата ми до сега. Сутринта бях на езеро с американки а следобеда на река. На езерото бях в лодка с Австралиец. Той ми каза че знаел къде са рибите и ме попита дали искам той да води. Казах му че нямам нищо против, защото аз не бях съвсем запознат. Отидохме чак на другия край на езерото. Състезанието започна и аз на второто замятане извадих първата си риба. Американка към 44 см. По шотландсикте и английските езерата американките им са над 40 см за да не ги ядат кормораните и щуките. Тази една риба ми даде спокойствие и продължих да ловя уверено. По средата на манша хванах втора. Рибите кълвяха на Блобове – типично английски риболов на зарибени американки с атракторни мухи. Макар и зарибени рибите бяха доста трудни за риболов. Хванах трета риба и тъкмо да се зарадвам и гледам -Щука ! Не се брои, бяха хванати доста щуки на това състезание. Най накрая и Австралиеца хвана една риба. Десет минути преди края извадих трета и завърших с три риби. Първия от група Д, в която бях аз беше със 6 риби, мен моите три риби ме поставиха на 6-то място от 24 човека в групата. За тези които не са запознати състезателите от отборите се разделят на 5 групи във всяка група има по един състезател от отбор. Не е важно колко риби си хванал а на кое място си в групата. За това има хора с по-малко риби от мен които са по напред в крайното класиране. И така 6-то секторно място беше сравнително добре. Като се има предвид, че имаше доста специалисти на този вид риболов, но и аз съм понаучил нещо- вече 2 години живея в тази страна.
Следобеда ни закараха не реката и ми спря дъха. Една от най величествените реки, на които съм ловил- чудовищна по размери, изключително красива -Река Тай -най-голямата река в Шотландия. Паднах се в сектор 6 -който беше до края на състезанието един от най-продуктивните сектори. Преди мен французина беше хванал три риби най-голямата към 30 см. и е първи от 24 човека. Започнах да ловя на ними и знаех че трябва да съм много упорит… Хванах общо около 6 маломерни рибки преди да хвана първата си мерна риба. Всяка риба беше ценна на реката, защото имаше десетки капа! Никога не съм се радвал толкова на 21 сантиметров липан. Гребнах го и вече имах една риба. Нормата беше 20 см. След 5 минути отново пресякох половината река и хванах една балканка дето ми се видя 20 см, но след премерването се оказа 19,5 и шотландеца каза- Но сър сори ! Преглътнах го някак и обратно към реката. Един час преди края закачих една добра риба, но я изпуснах. 15 Минути преди края направо щеше да ми изхвръкне пръчката от ръката. Бях закачил добра риба и след много емоционална борба успях да кепчосам прекрасна балканка 41 см. Нея вече я записаха. И 3 минути преди края извадих още една 35 см балканка и така завърших с три риби. Което беше повече от добре на реката. Чеха над мен обаче имаше 4. Поляка и той имаше 4. А французина беше направил цяло чудо и сам не можеше да повярва че има 9 риби. Всички други бяха с по 2, 1 и 0 риби. И се наредих 4-ти от 24 човека. Ако ми бяха записали малката риба щях да съм 2-ри, защото никой нямаше такава балканка като моята. Както и да е завърши първия ден и в индивидуалното класиране се намирах на 11 място, което си беше добре.
За съжаление резултатите от двете езера Левен и Awe (не знам как точно да го напиша на българси) плашеха всички- хванати бяха по 6-7 риби ичаше масови капа. Рибите се бяха скрили в дълбокото, може би уплашени от слънцето.
Ден 2
Имах само една сесия – сутринта. Езерото Awe – най-голямото езеро в Шотландия-много красиво. Бях в лодка с поляк. За 3 часа замятане имах само един удар, което си беше нещо, защото някои нямаха и удар. А поляка извади една щука към 5 килограма, но пъстърва нямаше. Риби бяха хванати от 6 човека. 18 души бяхме капо включително много добри риболовци ! Това капо ме премести на 29 та позиция, защото имаше доста слаби резултати и на другите езера. На Левен се бяха хванали само 5 риби.
Ден 3
Езеро Левен- световно известно езеро с това, че рибите от него са разпространени в цял свят изключително чист ген- риби от това езеро има в Нова зеландия, Австралия, Америка. За съаление така и не можах да хвана една от тях. Три часа придърпвах едни чудовищни стримери със D7 потъващ шнур, който реже водата. Всички ловяха така и си беше чист късмет да се паднеш на рибите. Естествено шотландеца стана първи, той ни посочи къщата си на няма и 5 км от езерото. Общо 6 човека хванаха риби. Аз бях със белгиец в лодката и двамата бяхме капо.
Следобеда бяхме на езеро Менитийт –отново за американки. Бях с италианеца, който спечели сесията с пет риби. И смея да кажа, че лових доста добре и той не ме превъзхождаше с нищо освен с късмет. От 5 удара имаше пет извадени риби. Аз извадих 3 и изпуснах поне 4 закачени риби и имах няколко удара. Имаше драма с една огромна риба, която в последствие италианеца хвана- 71 см американка! Рибата вървеше след моята чуха, но не можа да я захапе, и докато все още беше пред лодката и ние можехме да я видим, италианеца и метна и я хвана. Накрая на състезанието третата ми риба беше 48 см и аз много ясно помня това. После като си погледнах резултатите вечерта пишеше, че най-голямата ми риба е 44 см и че съм на 13 позиция от 24 човека. Ако бяха записали правилното рибата ми се премествах поне две позиции по-напред. Не се ядосах, като италианеца ми хвана рибата, не се ядосах като изпуснах 4 риби които можеха да ми докарат първото място, но като видях това се ядосах. Опитах се да протестирам, но ми казаха, че не мога защото трябва да подадеш молба до 2 часа след като е свършило състезанието! Е как да подам молба като резултатите излизат 5 часа след края на състезанието?! Но да не си развалям материала… явно са го направили, за да може шотландците да вземат бронза, защото им висеше на косъм, а ако тази риба беше записана биех шотландеца и отиваше по-надолу в класирането от мен! Та така крайно класиране 47-ми като ако беше изчислено правилно щях да съм 44 или и 5-ти.
Закриване
Първи стана Иан Бар – с по една риба на трудните езера и едно единствено първо място на реката -общо 13 риби. Втори стана един Канадец- Доналд, който беше в моята група- страхотен риболовец. И трети завърши белгиец. Иан Бар е наистина голям късметлия, защото рибата на езерото Левен я е хванал в последната минута и тя го е направила световен шампион. Въпреки това поздравления! Аз очаквах или той или Джон Хорси да станат шампиони, но Дори и Джон има капо на едното езеро. Само 5 човека от 120 са без нито едно капо. и разбира се са в първата петица.
Отборното класиране е – Англия , Франция, Шотландия , Финландия, Уелс, Чехия … и тнт.
Получи се добро състезание, в което обаче късмета играеше голяма роля и много състезатели не можаха да покажат истинските си възможности за сметка на други, които извадиха късмет. Единия ден на реката един японец има една риба а чеха е капо- повече примери няма да давам.
Можеше и по добре да се представя, но като цяло съм доволен, защото там където се хващаха риби хванах, не ми достигна малко късмет и класирането ми можеше да е коренно различно.
Искам да благодаря на всички, които ме подкрепяха, най много на родителите ми след това на Д-р Мишо, На Ицо -който ми звънеше всеки ден за да го държа в течение и на Стоян Филипов- който също ми помогна много и ме подкрепи!