Отново в Шотландия
Приятеля ми Адам ми звънна да ме пита дали искам да отида за риба с него и още двама поляци. Естествено че искам, къде отиваме Шотландия, Уелс, на коя река, започнах да разпитвам. Каза, че хвърляли монета, първо, за да изберат между двете страни, а после за Анан (Annan) и останалите реки в Шотландия. Монетата избрала Аннан. Заминахме натам петък вечерта, за да може да пристигнем на сутринта и да ловим от рано.
Анан е единствената река в Шотландия, където е задължително да се върне всяка хваната риба и не се зарибява въобще. Така е за последните няколко години и това е дало възможност на рибите да пораснат. Всяка година на реката се хващат балканки над 4 кг. В реката влизат и морски пъстърви и сьомги. Годишния билет е 80 паунда а дневния 15.
Пристигнахме в горната течение намиращо се до град Мофат към 4 и 30. Приветствани бяхме от снежна сова кацнала на близкото дърво. Приготвих се бързо и започнах да ловя. Може би преди 5 сутринта закачих първата риба. Беше наистина добро начало. Риболова продължи перфектно за мен и хващах доста често. Другите също хванаха по няколк. Очевидно ми беше щастлив ден. До десет и половина имах десет риби между 44 и 55 см. Три липана останалото диви балканки. Имах една изпусната балканка и едно късане заради уникален скок на риба над 50 см. Сутрешния риболов беше невероятен, но след това хващахме риби не по-големи от 30 см. Времето се смени поне пет пъти този ден. Убеден съм, че в Шотландия може да се закачи риба в проливен дъжд и да се извади в препичащо слънце и обратното. През останалата част на деня го карах полека, щастлив от случилото се по-рано. Видях как една червена катерица пие вода от реката, а по-късно и две видри, с които имахме еднаква цел.
Имаше люпене на BWO, на екдионоруси и жълти каменарки, но нищо не можа да накара рибите да се вдигнат. Нивото на водата беше малко по-високо от обичайното. Хванах повечето риби използвайки фазанови нимфи и такива направени от сива чапла на десети номер джигови куки. Намерих много пашкули на големи каменарки, но нито едно възрастно насекомо. Имаше много ручейници по дъното и това може да е една от причините рибите да взимаха големите нимфи с охота. Не лових на стримери този път. Приятеля ми Михаил се пробва и имаше две изпуснати риби. Нимфата беше по-подходящия избор.
Приключихме към осем вечерта, когато всъщност започва интересната част на риболова. Не зависеше от мен трябваше да се връщаме обратно. Знам, че може да звучи като клише, но беше страхотен ден на реката. Всички риби бяха върнати обратно във водата, което е най-хубавото нещо свързано с тази река.
