Над 100 липана за един уикенд
Телефона ми звънна, проведох кратък разговор – не можах да откажа на изкушението. Говорих с моя приятел Оскар Боутфиилд- много добър риболовец, и национал за младежкия отбор на Англия. Направи ми предложение, на което не можех да откажа- да прекараме уикенда заедно на река Дии в Уелс- Ланголен. На следващия ден рано сутринта вече пътувахме към реката.
Пристигнахме на реката към 10 часа сутринта. Щяхме да ловим в участъка на реката до голф игрището на Ланголен. Със стъпването на брега забелязахме вдигащите се риби. Люпещите се ручейници и майски мухи кръжаха навсякъде около нас и смея да кажа, че реката ни посрещна повече от добре. С треперещи ръце направих първото замятане. На третото последва и първия удар. Зкачих рибата, но я изпуснах. Не след дълго първия липан вече се мяташе в кепа ми. Оскар също започна да хваща риби и лека полека влезнахме в ритъм. Смених няколко мухи докато разбера на какво точно кълват рибите. Взимаха с охота пупи на ручейници и малки фазанови нимфи имитиращи майските мухи. Вдигаха се и риби на суха муха, но повечето бяха малки. Често хващахме малки риби и на нимфите.
След като люпенето приключи рибите се поуспокоиха малко и кълванетата се разредиха. Въпреки това ту аз ту Оскар хващахме по някоя риба. Рибите бяха между 20 -35 сантиметрови липани. Ловяхме на френска нимфа с две или три мухи. Рибите често взимаха на края на извозването когато нимфите се отлепят от дъното и започват да се издигат към повърхността.
Стигнахме един голям вир, в средата на който имаше камък. Приближих се внимателно и заметнах зад камъка. Последва удар с падането на мухата ми. След кратка борба извадих около 40 см липан. Пуснах рибата и на шега казах на Оскар, че ще хвана брат му. Заметнах отново и последва удар. Шегата ми се превърна в истина и извадих идентичен по размери липан. Това разбира се не е случайност –рибите често се групират и може да хванем много повече от две риби от едно и също място.
След този вир следваше участък с много бърза вода. Смених една от нимфите си и сложих едно по тежка, което беше и ключа на успеха извадих няколко страхотни липана от това място. Оскар също сложи тежка муха и започна да хваща риби. Започваше да става късно а трябваше да разпъваме палатки и да намерим къмпинга където щяхме да нощуваме. Риболова за този ден приключи. Бяхме хванали около 50 риби основно липани, но имаше и няколко балканки до 30 сантиметра.
На втория ден побързахме да сме по-рано на реката, за да хванем сутрешното люпене, на което бяхме свидетели първия ден. Така и стана, този ден бях решил да ловя малко и на суха муха с нимфа под нея, което се окоза успешна тактика. Люпенето този ден беше по-кратко – едни вълшебни десет минути, в които реката буквално избухна от вдигащи се риби. Люпеха се майски мухи. Беше един от онези моменти, за които всеки мухар мечтае. Всичко свръши точно за десет минути, за които аз успях да хвана 6 риби. 2 на суха и 4 на нимфа. Оскар изпусна страхотна балканка след 4 скока над водата рибата се откачи. Накрая намерихме големите липани в един дълбок вир и риболова стана още по-интересен. Втория ден хванахме над 50 риби като имаше около 6 рибинад 40 см. Вечерта уморени поехме обратния път към вкъщи, и с мъка се разделихме с реката.
Не мога да не спомена бащата на Оскар –Джон, койте не е риболовец и през цялото време се грижеше за нас като ни носеше обяд на реката, осигури ни транспорт до реката и въобще направи всичко възможно, за да се чувстваме добре и да не мислим за нищо друго освен за това как да хванем повече риби.
Пет дена по-късно отново бях на реката с друг мой много добър приятел и рибите отново бяха в добро настроение-особено големите, но за това ще ви разкажа някой друг път!
Ето тук може да видите как Оскар хваща 40 см липан.
