Mankov Fly Fishing.com

Състезанието се провежда всяка година на река Дии в Уелс на 1-ви и 2-ри декември. Отборите са съставени от трима души. Състезанието има три сесии- две първия ден и две втория, като всеки състезател лови две сесии и е съдия на друг отбор в една. Състезанието е на изключително приятелска основа и могат да се видят и научат много неща от колегите. Тази година участваха 18 отбора. Имаше състезатели от всякакви националности- Англичани, ирландци, шотландци, поляци, чехи, италианци и българи. Българите бяхме Стоян Филипов и аз като за трети човек в нашия отбор бяхме взели един поляк с когото се запознахме на река Тест. Човека имаше представа от риболова но не се беше състезавал никога. Но понеже нямахме избор за трети българин го включихме в отбора. Така в този малко смесен състав се срещнахме в Лондон за да отпътуваме за далечен Уелс.

Тръгнахме по обяд в петъка преди състезанието. Шофираше Майк- така се казваше поляка. В колата разменяхме мухи и бистрихме тактики за това което ни очакваше на реката. Нямахме възможност да отидем по рано, за да може да тренираме и разучим по-подробно реката. Бяхме единствения отбор, който пристигна в петък и не беше заметнал нито веднъж в реката. Пристигнахме почти по тъмно. Не можахме да видим много от Уелс- защото имаше мъгла, която се махна чак последния ден. Беше доста студено -3, 4 градуса. Реката беше доста бърза и голяма за това, което сме свикнали да виждаме. Вечерта изтеглихме жребия, видяхме се с други познати от световни и европейски състезания, понавързахме още някоя муха и си легнахме. Решихме аз и Стоян да играем в първата сесия.

На сутринта се появихме на реката рано,рано и започнахме да стягаме такъмите. Над нас бяха момчетата от младежкия национален отбор на Англия, които ловиха доста добре и в последствие станаха втори. Беше много студено и гъста мъгла се стелеше над реката. На няколко стотин метра над нас имаше стар каменен мост, беше гробна тишина, единствено преминаващите парни влакове разсичаха витаещото над реката спокойствие със свирките си. Състезанието започна и не след дълго аз успях да хвана първия липан. Всички търсеха къде са се групирали рибите. Ние така и не можахме да ги намерим. Риболова беше изключително на чешка нимфа. Използвахме много тежки мухи, аз да може да потънат максимално бързо до дъното в дълбоките води на Дии. Стоян също извади една риба. Към средата на състезанието аз хванах втора. След което дълго време нямах удар. Англичаните над нас бяха хванали също три риби. Класирането беше изцяло отборно и нямаше индивидуално такова. Двадесет минути преди края пресякох реката по каменния мост и отидох от другата страна. Съдията ми каза че имам право да направя това. Той обаче остана от другата страна на реката при Стоян. Нагазих доста дълбоко и започнах да подавам на едно подходящо според мен място. Удари ми риба още на второто подаване. Беше по едра от хванатите до сега липани. За съжаление рибата се откачи. Ядосах се защото беше ясно,
че ще става въпрос за единични бройки и всяка риба е от решаващо значение. Продължиха да замятам на това място и много скоро ми клъвна втора риба. Този път действах много внимателно и успях да извадя рибата. Беше хубав 36 сантиметров липан. За съжаление трябваше да изчакам съдията да пресече моста и да дойде да измери рибата, което отне около 10 минути и състезанието свърши. Сигурен бях, че на това място имаше още риби. Така за нашия отбор – България – Стари Видри първата сесия завърши с 4 риби. Това не беше никак зле и бяхме победили може би половината от отборите. Включително и Европейските шампиони от Италия. Идваше следобедната сесия –аз щях да играя и в нея и да съм съдия на другия ден.
Хапнахме набързо приготвеният ни от организаторите обяд и се насочихме по местата. Този път бях заедно с поляка. На нашето място сутринта се бяха хванали 5 риби. Което не беше зле но не беше и много обнадеждаващо. Изпаднахме в шок когато съдията ни каза че трябва да ловим не от брега на който бяхме застанали а от другия и до сега си мисля че имаше грешка. Брега от който трябваше да ловим беше целия обрасъл в дървета и беше почти невъзможно да се лови без да се нагази. Нямахме много време да протестираме и за това се съсредоточихме в приготвянето на такъмите. Дадоха ни старт и ние започнахме да облавяме малкото подходящи места. Няма да се впускам в подробности, но този манш беше трагичен за мен. Някъде по средата извадих една балканка, но те не се брояха. Едва 10 минути преди края закачих първия си липан, но го изпуснах пред кепа. Добре, че малко след това закачих втори и го извадих та да не съм капо. Така само с една риба за двама души завърши деня. Не ни беше много весело, но като видяхме, че не сме единствените с една или без риби се поуспокоихме. Вечерта повръзвахме мухи и завързахме интересни приятелства с колеги от Уелс, Англия, Италия… Обстановката беше доста приятна и весела-въобще не може да става въпрос за съперничество или напрежение.

На сутринта не беше толкова студено колкото предишния ден и нямаше мъгла. Пожелах късмет на Стоян и Майк и се насочих към сектора, в който щях да съдийствам. Паднаха ми се двама англичани на по над 60 години май по младия беше на 65 а по възрастния на 68. Явно не си бяха губили времето през тези години, защото и двамата бяха много добри риболовци. Изключително приятелски настроени хора. Разменихме си мухи и им разказах за риболова в България- понеже им стана интересно като разбраха от къде съм.
Състезанието започна. Времето беше приятно и слънчево и аз се отплеснах да правя снимки на реката. Не минаха и 15 минути и единия ми свирна, че е закачил риба. Оказа се балканка. След още петнадесет минути извади втора. Посъветвах го да се премести, но той си харесваше мястото и не след дълго извади трета балканка, която го убеди да се премести от това място. Колегата му хвана един липан. После втори. Явно ги намериха. Ловяха на чешка нимфа- под върховете на пръчките си и облавяха всеки сантиметър от водната повърхност пред тях. Сектора беше бавен разлят участък с леко накъдрена вода- идеалното място за липаните. Работеха добре в екип явно беше, че не им е за първи път да са заедно на реката. До края на манша хванаха общо 6 риби четири единия и 2 другия.

Стиснах им ръцете и се забързах да видя какво са направили Стоян и Поляка. Посрещнаха ме с наведени глави и ми беше ясно, че не са хванали много риби- отново само 1. Този път Майк. Стоян хванал 2 балканки. Добре или не- това беше положението. Все пак бяхме за първи път на реката и бяхме единствения отбор без нито една тренировка. Завършихме 14 от 18 отбора, като точно зад нас се нареждаха Италианците. Което мен лично много ме учуди. Първи станаха двама братя и баща им от семейство Диксън, които живеят до реката и всяка година печелят състезанието. Втори бяха младежите от английския национален отбор. И трети бяха англичаните, нd които аз съдийствах.

Организирана беше прекрасна вечеря за финал на цялото мероприятие. Може да не спечелихме състезанието но изкарахме един незабравим уикенд на брега на една прекрасна река. Догодина ще се опитаме да постигнем по-добри резултати.