До Мюнхен и назад
Твърде много риболов не оставя време за други неща в живота , но някак риболова никога не е твърде много и е живот. Странно е, но тези панаири и изложения за риболов може да се превърнат във важна част от живота на риболовеца . Аз ги харесвам , защото виждам приятели там , много талантливи хора и няколко гении . Също сезапознаваш с най-новите такъми, дестинации и услуги, които мухарския свят може да предложи. Тази година отидох за първи път на шоуто EWF в Мюнхен , за което мога да кажа, че е най-добрият мухарски панаир в Европа. Ще Ви разкажа накратко какво се случи по пътя на отиване и обратно.
EWF се организира за осми път и имаше повече от 3500 посетители за уикенда . Бях там с моя приятел и партньор Даниел и представяхме за първи път агенцията за риболовен туризъм, която стартирахме наречената – Trutta tours. Всичко мина чудесно. Срещнах много приятели там от цял свят и имах удоволствието да се запозная с много нови запалени мухари. Беше удоволствие да гледам някои от най-големите имена в кастнга да правят магични замятания пред очите на хората . Бях щастлив да се срещне с Игор Станчев от Македония, който със сигурност е един от най- гениалните муховръзвачи в света . Изобщо беше страхотно шоу ! Надявам се, че ще бъда там през следващата година също.
Шоуто си е шоу , но нищо не е по-добро от риболова. Ние сме риболовци в края на краищата не шоумени . На връщане с Дани решихме да минем през Босна и да ловим на една от любимите ми реки в Европа – Плива . Плива е разположена в живописна долина в близост до град Шипово . Цари мирна и спокойна обстановка. Имахме два дни да си промием мозъка от риболов. Плива беше висока и риболова на нимфа беше приоритет . Малки и средни нимфи размер от размера 18-14 вършеха чудесна работа . PTN с няколко завъртания на оранжев конец зад главата и имитации на гамаруси бяха най-успешните мухи. Липан винаги обича гамаруса .
Беше страхотен ден за мен и Дани. Уловихме около 30 риби , основно липани, но имаше и пъстърви .В тези не лесни условия това беше повече от чудесно. Имахме два липана по 45 сантиметра и един 46 . Повечето от рибите бяха над 40 сантиметра. На реката бяхме само ние. Хванах няколко риби на суха муха , но само малки. Все още беше малко рано .
На следващия ден босненски приятел предложи да ни заведе на друго място – река Яня . Абсолютно зашеметяваща място , което е трудно да се опише с думи и трябва да се види. Реката се разделя на множество малки потоци, които се преплитат в лабиринт от течения през гора от дървета . Мястото, на което се намирахме не беше платен участък от реката и всичкат ариба беше дива. Рибите не бяха толкова големи, като тези на Плива, но бяха доста по-плашливи и предпазлив. Трябваше много да се внимава и това ми допадна. Чифт наколенки е наистина от полза в такава ситуация . Отново гамаруса бе най- ефективното ни оръжие. Нашият домакин ни организира голямо барбекю за обяд . Босненските колеги показаха невероятно гостоприемство.
Два дни преминаха много бързо и трябваше да приемем факта, че е време да се прибераме вкъщи . Не, че не бяхме доволни от рибилова. Това, което щеше да ми липсва най-много беше красивата Плива. Още като си затворя очите и виждам спокойните й води. Все пак знам, че скоро ще се върна пак там и това ме успокоява.
