В царството на щуките избора е претенциозен
Обещах да се опитам да разкажа накратко какво се случи с нас четиримата. Група от риболвци решили да посетят езеро Йоца в Сърбия, в търсене на водния вълк, Esox Lucius, Northern Pike или казано просто на български щуката. Ето какво се случи в рамките на тези 4 дни.
В четвъртък заминахме уж рано сутринта в посока царството на щуките- Йоца. Озовахме се в страхотния магазин на Раде Антрич от Пирот, където си купихме това онова да сме съвсем подготвени. След Пирот обаче попаднахме в задръстване и се наложи да изчакаме час и половина да дойде багера и да извозят падналите на пътя камъни. Продължихме и почти безпроблемно стигнахме в село Бело блато където домакините ни посрещнаха повече от любезно и на масата веднага се появиха признаци на изключително гостоприемство. Това продължи през цялото време, всяка вечер след като се връщахме от риболов ни се сервираха различни видове домашно приготвени благини, които така и не успявахме да изядем.
Оставаше малко време преди да се стъмни. Решихме да отидем до езерото, за да видим какво се случва. Казаха ни, че щуките още са уморени от хвърлянето на хайвера и не са много активни, но въпреки това в деня на пристигането ни някой беше хванал една риба към 8 кг. Това ни беше достатъчно да заспим трудно.
Първия ден от риболова охлади разпалилите се в нас страсти. Времето беше слънчево, температурата не само на въздуха, но и на водата беше много висока. И след целодневно упорство прекъснато за кратко между 2 и 4 за по бира на брега, изпихме по едно горчиво капучино. Валат. Същото се случи и с другата лодка мухари на езерото. Тази група включваше Иван Корхер – издател на списание Musicar, с който наистина се зарадвах да се засека.
Втория ден времето се промени. Заоблачи се, валя дъжд, духа вятър. Имаше от всичко по малко. Хванахме и първите си щуки. Успяхме и четиримата да хванем поне по една риба. Като последен се записа Жорката, който успя да види атаката на рибата буквално пред очите си. Рибата атакува мухата му пред самата лодка. Наистина се получи това, което за мен е най-вълнуващия момент в риболова на щука – да видиш момента на атаката.
Имаше и няколко изпуснати риби и няколко на брой сторвания. Все пак успяхме да счупим леда. Този път не излизахме да почиваме и на някои от снимките може да видите момент на сладка дрямка и в двете лодки. Все пак 14 часа в лодката са повече от достатъчни и човек може да се позволи да дремне час.
С нетърпение очаквахме ден 3 ти. Той започна по възможно най-добрия начин. Късметлията бях аз. Щуката взе мухата в тесен канал между паднали във водата клони. Когато засякох и направи първите няколко вълни на повърхността разбрах, че е добър икземпляр, който сгъна въдицата на колело. Подложих такъма на тест, защото не исках щуката да се завре в клоните и успях да я измъкна от там, след което да вя кача на борда на лодката. Прекрасна риба в много добро състояние 93 см на дължина може би към 6 кг.
По късно и Веско успя да хване една. А Цоньо изпусна две риби. След това излезе вятъра и продължи почти до края на деня. Все едно бяхме в морето, опитвахме се да ловим, но никак не беше лесно. За сметка на това разгледахме подробно езерото, насладихме се на красотата му, разнообразието от животински видове най-вече птици и риби, но и плуващи в него диви прасета. Малко преди да се стъмни излезнахме на брега за да се насочим обратно към България. Чакаше ни цяла нощ път. Благодаря на Веско за това, че ме смени и кара на връщане бях наистина уморен.
Извадихме си полезни изводи и се заканихме на щуките да се върнем и да постигнем по-добри резултати.
Успешните мухи се оказаха, не големите 3D стримери на Георги, класическия за всички времена Red Head заешки стример и изключително иновативната и трудна за връзване муха Turtle Frog, за чиято снимка ще се обърна към Веско и ще покажа по нататък.
За мен беше изключително удоволствие да прекарам времето си с приятели като тези, споделящи и мислещи единствено за емоцията, която носи риболова на муха за щука. Крайния ни извод и послание към всички е – Не се опитвайте да гребете с пусната котва, доста по-трудно е !
Поздрави и Наслука !
