Подарък за рождения ден от Тара
Реших тази година да отида за риба на рождения си ден. Както направих и последните няколко. Този път посетих река Тара намираща се в черна гора в национален парк Дурмитор. Влюбих се в реката когато я видях за първи път рано пролетта на тази година. Реката оформя втория по големина каньон в света след Гранд каньона. Този на река Тара е достига около 1200 м в най дълбоката си част и дължината му е 70 км. 70 км почти непоручвани прекрасно сини води.
Свързах се сместен гид, който със сигурност познаваше реката по-добре от всеки – Велибор Иванович. Човека е изключителен риболовец на таймен и заради това реших и аз да се пробвам в този риболов и да се опитам да хвана за първи пън абсолютния хищник в реката. Отидохме да ловим следобяда на деня, в който пристигнахме. Прецених, че е добра идея да погледам малко как лови Велибор макар и на воблер, за да мога да погледам малко и да открадна от мъдростта му. Прекарахме няколко часа на много красив дълбок вир. Велибор каза, че таймена лежи надълбоко и през по-голямата част от времето се крие, но когато излезе, за да се храни излиза, за да се храни. На връщане вече беше тъмно и стана така, че поплувахме малко в студените води на Тара. Нямаше как да пресечем иначе. На отиване минахме само със „скачай, скачай, скачай …“ но на връщане стана „скачай, скачай, плувай, плувай …“
Беше новолуние, със повече звезди от колкото може да си представи човек и въпреки това толкова тъмно… Каньона е абсолютно феноменален.
Рано сутринта на рождения ми ден, замятахме малко по-нагоре от лагера и аз се отделих от другите, за да ловя надолу по течението. Лових около два часа, преди да достигна вира, в който Велибор каза, че лежи голямото Хучо.Заметнах 15 сантиметровия си стример вързан на джигова кука и започнах да придърпвам. Усетих тежък удар, все едно закачих в нещо, след което усетих тежките тласъци на рибата бореща се за живота си. Въдицата ми беше девети клас, девет фута и започна да се огъва застрашително. Беше добра риба. След първите няколко секунди и огромното количество адреналин, натиснах бутона на радио станцията си и изкрещях… Хучооо, Хучоооо… надявайки се приятелите ми да дойдат. Рибата отиде на дълбоко и изведнъж престанах да усещам тласъците й. Закачих в нещо- дърво, камък или каквото и да е, но изгубих контактт с рибата. Започнах да се опитвам да откача, опъвайки силно влакното, като се надявах 0,40 мм да е достатъчно здраво, за да не се скъса. Опитвах да откача примамката си в продължение на 15 минути и се молех да се случи чудо… И то се случи! Почувствах рибата отново, този път натиснах въдицата максимално и рибата започна да се приближава. Очаквах да видя риба над 5 кг, но бях наистина изненадан, когато във водата пред мен се откроиха ярките червени точки на балканска пъстърва. Доста добра около 55 см, но как само се бори за размера си -неописуемо. Беше невероятна, прелестна риба. Успях да я гребна в кепа си. Толкова красива, дива балканака от Тара с огромни ярко червени точки. Със сигурност една от най-красивите риби, които съм хващал някога.
Не хванах таймен, но получих ударна доза адреналин и се почувствах наистина невероятно. Опитвах усилено до края на деня, но не осъществих контакт с повече риби. На следващия ден трябваше да заминем на състезание в Босна, носещо името Златния Липан. Спретнахме си добър купон за рождения ми ден на река Тара, който със сигурност ще си спомням завинаги.
