Mankov Fly Fishing.com

Световно Словакия 2017

От 5-ти до 11-ти септември, в Словакия се проведе 37-то Световно първенство по риболов с изкуствена муха. Участие взеха 32 държави от 5 континента. Огромно удоволствие е да съобщя, че за първи път България представи национален отбор в пълен състав от пет състезателя. За мен беше огромна чест и сбъдната мечта да бъда капитан на отбора в състав: Люси Дремалов, Христо Бойков, Александър Методиев, Мартин Колев и аз. Бяхме едни от най-младите на първенството, което определено ни помогна със скоростта и издръжливостта.

Правила накратко.

Състезанието се провежда в рамките на три дни. Всеки отбор е съставен от 5 състезателя. Има 5 манша по 3 часа в 5 различни реки и/или езера. Първия ден се лови 2 манша, втория ден 1 и третия ден са последните два решителни манша. Тази година бяха избрани 4 реки и едно езеро. На реките всеки състезател разполага със сектор (участък от реката) дълъг поне 200 метра. Всеки има съдия, който измерва рибата, уловена от състезателя, записва размера и внимателно я връща обратно във водата. Състезателя се подписва, че е съгласен с размера и след това е добре скоростно да продължи с риболова.

На езерото риболова с е състоя от лодки. Във всяка лодка има двама състезатели от различни страни и един съдия. Всеки има по час и половина да бъде капитан на лодката и да избере къде би било най-добре да заметне мухите си.

Тегли се жребий, избират се пет групи, в които има по един състезател от всяка страна и всеки минава по различен ред всички сектори. Важно е състезателят да хване възможно най-много и най-големи по размер риби в своята група.  Надявм се, че стана ясно поне малко за тези, които нямат представа от този спорт. Най общо казано – три часа, двеста метра река и старт.

Тренировки и откриване на първенствоно.

Този път официалната тренировка бе само 1 ден. Това е крайно недостатъчно човек да се подготви за 5 различни сектора- реки и езеро. Повечето отбори са в района на състезанието поне 1 седмица предварително. Ние нямахме възможност да си позволим такъв лукс този път. Все пак успяхме да се организираме и да пристигнем след тежко чакане по границите в Словакия ден преди официалното откриване. Това ни даваше възможност да ловим 1 цял ден, след това половин ден последван от церемония по откриването и след това официална тренировка. Общо два дни и половина. Мисля, че се справихме много добре по време на тренировките и бързо направихме своите изводи, изградихме тактика, към която бяхме твърдо решени да се придържаме.

Всичко бе много уморително, защото веднага след като пропътувахме 1100 км от София до Липтовски Микулаш, нямахме никакво време за губене и трябваше да ловм през деня, за да се ориентираме в обстановката и да връзваме мухи вечерта. Общо взето едва ли някой е спал повече от 4 часа във седмицата на състезанието.

Хотелът където бяха настанени всички състезатели и където се проведе церемонията по откриването бе Гранд Хотил Пермон **** . Всички бяхме впечатлени от гледките от стаите си, когато дръпнахме завесите и пред нас се разкри красотата на Високите Татри, бързеите на най-красивата река в района – Бела и малкото езерце, в задната част на хотела, в което плуваха огромни американки.

Състезанието и секторите през нашите очи.

Всичко мина много бързо и неусетно дойде време за самото състезание. Ето моите впечатления от секторите и това как се справихме отборно.

Бела бе бърза високопланинска река, досущ като Искър. Единствената разлика бяха преобладаващите липани. За съжаление не само на Бела, но и на повечето реки рибите, които се хваща бяха много малки и се хващаха доста риби между 180 и 199 мм, но се брояха единствено тези над 200мм. Съдиите наистина бяха стриктни, но имаше и лека настройка срещу нас, вероятно с цел помощ към отбора на Словакия. Например моя съдия на Бела нагази в сектора ми 2 минути преди старта и започна да обръща камъни уж да ми покаже какви насекоми има в реката !!! После като хванах първата риба отиде и отново нагази точно в плиткажа, от който излизаха рибите и я пусна там. Помолих го да не влиза във водата повече и слава богу ме послуша. Може би отборно се справихме най-добре на Бела. Аз играх там първи манш и се класирах 10-ти със 17 риби, но бяха твърде малки и бях победен от още 5 състезателя с по 17 или 16 риби. Наистина малшанс. Люси направи фурор и завърши втори във сектора си на река Бела, като игра след Любош Роза, който хвана 16 риби, а Люси извади цели 20, между които и няколко по 40 см. Мартин игра на Бела последния манш и завърши 4 -ти в сектора. Наистина, тази река ни допадна най-много. Риболова бе основно на нимфа, но следобедните машове имаше хванати риби и на суха муха.

Вах бе по-спокойна река от типа на Струма в горното и течение. Имаше наистина страхотни сектори по реката, но имаше и много лоши такива. Почти винаги жребият играе огромна роля за крайното класиране. Накрая обаче, призовата тройка е почти винаги една и съща. Хващаха се основно липани в плитките места на дребни нимфи тип ред таг на 18 и 16 номер. В следобедните машове огромна роля играеше сухата муха. Аз се паднах там сутринта на третия ден и успях да хвана 31 риби, като преди мен бе играл словак и бе хванал 18. С тези 31 риби се класирах 3-ти в сектора си. Първия бе Любош Роза с 33. Алекс Методиев също улови 31 риби на Вах и се класира 5 -ти в групата си. Като цяло се справихме добре и на тази река.

Попрад се оказа пречка за отбора ни. На тренировката ловихме в долната част на реката и се справихме добре, хващайки десетки липани. На самото състезание, обаче се оказа, че липан има само в последните 10-тина сектора, а в горните няколко имаше само зарибени балканки и много редки диви такива. Като цяло реката е коренно променена от това, което беше през 2013 година по време на Европейското първенство. Попрад представлява река течаща като канал с прагове без много перспективни места за риболов. На всичко отгоре духаше и невероятно силен вятър, което определено пречеше на риболова. Алекс и Люси постигнаха най-добри резултати на тази река.

Орава е огромна река с размерите на Марица, която се разлива на места и тече доста бавно. Реката е претъпкана с риба, която според вида си застава на определени места. Липана, който бе основната ни цел стоеше най-вече в бързеите. Кефала, който също се броеше само на тази река седеше на обичайните за кефал места. Все пак ние не заложихме на риболова на кефал, както направиха други отбори и търсихме липана и пъстървата. Алекс успя да излъже и тайменче.  Като цяло всички се справихме добре ва Орава.

Езерото Дединки представлява микроязовир разположен между няколко красиви хълма. Бяха го зарибили с американки между 25 и 40 см. Именно тези американки бяха основната цел на състезателите. Нашият отбор си постави задачата всички да хванем риба на езерото и съм много горд с това, че успяхме. В крайна сметка аз бях единствен, който е ловил на езеро от лодка и мисля, че момчетта се справиха страхотно на първия си езерен риболов от лодка. Като цяло не можехме да изискваме повече от това, което направихме на езерото, защото просто не бяхме подготвени. Люската като майстор на риболова на стример се справи най-добре.

Крайно класиране и церемония по-закриването.

Първите три манша държахме 10-то място в отборното класиране. В четвъртия се преместихме на 9-то, а в петия, последен манш се справихме добре и завършихме 7-ми в света. Победихме много сериозни имена и капацитети в този спорт. Държави като Англия, Италия, Словения, Финландия, Америка и други. Все пак ние бяхме на световно за първи път отборно! В индивидуалното класиране също се справихме сравнително добре, като всеки от нас осъзнаваше своите грешки, но грешки не допуска този, който не лови.

Ето го и отборното и индивидуалното класиране !  Първи Франция, втори Чехия, трети Испания, четвърти Словакия, пети Австралия, шести Полша и седми България !

Специални Благодарности!

Специални благодарности изказвам от името на целия отбор към всички, които ни подкрепихте и помогнахте тази мечта да се превърне в реалност. Това са главният спонсор на републиканските турнири – Isosport. Filstar които ни помогнаха с оборудване и екипировка, BFC, които винаги са ни подкрепяли във всичко и този път отново бяха до нас. Благодарности и към Basecamp за тяхната подкрепа, както и към всички хора, които се включиха в кампанията за набиране на средства за националния отбор. Благодарим искрено и на Д-р Михаил Пенков за предоставените мухи и на Ангел Григоров за всичко, с което ни помогна! Благодаря искрено и на семейството ми и годеницата ми Павлина, които винаги са ме подкрепяли и са ми помагали да сбъдна мечтите си ! Искрено и от все сърце Ви благодаря !

Щастлив съм, че успяхме да покажем на света, че и ние можем да играем отборно и задружно и когато го правим сме много силни, дори да ни е за първи път !