Mankov Fly Fishing.com

С огромно нетърпение се подготвях за 19 тото Европейско първенство, което тази година се проведе в Словакия от 17 до 23 ти септември. Събраха ми се и доста риболови преди тово, България, Хърватска, Сърбия, Босна и най-накрая след като изминах разстоянието от Рибник до Руженберок в рамките на един ден успях да стигна и до Словакия. Пристигнах 2 дни по-рано в един планински хотел, където трябваше да се срещна с Любош Роза от чешкия национален отбор и още двама приятели чехи, които се съгласиха да помогнат с подготовката за състезанието на мен, Холандския и Испанския национален отбор.

Накратко подраних, но това ме караше да се чувствам добре, макар и да бях абсолютно сам в хотела. На следващия ден си взех разрешителни от мястото, където бях упътен да стигна и отпраших към реката. Река Орава. Реката беше голяма и с леко мътен цвят. По-нагоре по течениет имаше язовир. Реката се оказа пълна с много видове риба и прекарах страхотен ден като бях единствения риболовец в района. Хванах много и разнообразни видове риба. Включително първия си таймен, който излезе заедно с малка балканчица закачила се на горната муха. Хванах липани, американки, костури, червеноперки, уклеи, кефали и най-вече балкански пъстърви до 40 см.

На следващия ден лових на приток на Орава- Оравица и там хванах 50 на 50 липани и балканки на суха муха и нимфа. След това дойдоха Любош и компания, както и холандците и испанците и в хотела стана оживено. Следващите няколко дни през деня ловихме риба, а през останалото време връзвахме мухи до доста късно. До най-късно в залата за връзване оставаше Милан Хладик, който е организатора на Световното първенство в Чехия през предстоящата година. Човека му откраднали кутиите с мухи и сега попълваше наново. Обсъждахме мухи, тактики и стратегии. Чехите казват, че е най-важно да се изгради тактика за състезанието и тя да се следва. Естествено многото опит и практика помагат стратегията да бъде по-успешна. Магии и заклинания няма или поне не видях.

Ловихме на реките, на които щеше да се проведе състезанието – Вах, Бела и Попрад.

Попрад се оказа една от най-пълните с липан реки, на които някога съм ловил. Може би там има повече липан, от колкото на Саница и изворите на Купа. Рибите са от 10 до 35 см и много рядко по-големи. Реших да броя, колко риби ще хвана. На края на деня брояча показа 201 риби, като броях само тези, които ми се струваха над 20 см. Просто скубане на липани. Лових заедно с капитана на холандците Рене Купс, който в същия участък хвана около 150 риби, което прави общо 350 риби за не повече от 200 метра. Не е за вярване.

Тренировките, приключиха и дойде време за същинската част. По време на официалното откриване валеше дъжд. На състезанието взеха участие 17 отбора и 18 страни. Аз бях единствения индивидуалист на турнира и представител от България. Дъжда не спря да вали цял ден и цяла нощ.

В деня на официалните тренировки, реките бяха с високо ниво и мътни. Това стресна състезателите, а и рибите. Хващаха се малко риби и се пресичаха разтревожени погледи. Аз отидах да тренирам за два часа на река Бела и си хванах доволно риби. Чувствах се подготвен, но ме притесняваше това, че усещах, че се разболявам.

Жребия ме постави в силна група, с много добри състезатели от Испания, Франция, Чехия, Босна и Италия. Както се оказа в последствие и Румъния.

Първия манш се паднах на река Вах до град Липтовски Храдок. В сектор номер 13. Водата все още беше мътна. Казаха ми, че този сектор не е от най-добрите. Очакваше се да се хване най-много риба в първите няколко сектора. Така и стана. Съумях да извадя 13 риби, което беше твърде недостатъчно и ме постави на трагичното за мен 15 то място в групата. Все пак като погледна статистиката сега, ме успокоява факта, че само един поляк от следващите четири души, които са ловили в 13-ката е успял да хване повече риби от мен – 17. Беше тежко, но трябваше да се приготвя за следобедния манш.

Следобяда през втория манш лових на река Бела. Досущ като на Искъра на Говедарци. Преди мен беше ловил босненец и беше хванал 17 риби. Реката се разделяше на две. Изглеждаше ми добре. Започнах да хващам риби от самото начало на суха мухи имитиращи люпещите се еднодневки и на нимфа. 50 на 50 липани и балканки. Изпуснах две или три риби и хванах много под нормата от 20 см. Успях да уловя 21 риби, което ме постави на 8 ма позиция, като бях победен със няколко сантиметра от завършилия 7-ми, а 5-ти и 6-ти състезател имаха по 22 риби. Наистина всеки сантиметър и всяка риба е важна.

И така първия ден не се представих достатъчно добре, макар че бях доволен от това, което направих на Бела. Сега знам, че съм се справил добре, защото никой след това не е успял да хване повече дори от босненеца.

Втория ден трябваше да ловя само сутринта. Следобяда почивах. Предстоеше Попрад.

Манш трети. Паднах се в не лош сектор и състезанието започна. Отне ми доста време да намеря, къде точно са разположени рибите, но след като това се случи, започнах да хващам риба с доста добри темпове и за три часа извадих 34 риби, които ми донесоха 4 та позиция в сектора. Риболова беше на не големи нимфи и се хващаха основно липани. Видях и няколко инцидентни вдигания, които успях да отразя на суха муха.

Следобяда не играех и отидох да гледам най-добрия състезател за момента, който в последствие спечели състезанието, испанеца Пабло Кастро. Човека ловеше много методично, хващаше липани в бързата вода, като не оставяше нимфата да се носи по течението твърде дъло. Така успяваше да направи повече замятания и да засече капризните липани, които бързо изплюваха мухата. Показа невероятна техника, физическа издръжливост и спортен дух. Заслужено стана европейски шампион, беше видно, че на това състезание едва ли има някой по-подготвен от него.

Вечерта преди третия ден и последните два манша от състезанието се разболях наистина, дигнах температура, дори ходих до местната болница, защото се втресох и не можех да заспя, а нямах лекарства. Почти не спах и се чувствах много изтощен на следващия ден. По време на състезанието имах температура през повечето време и липсата не лекарства не ми се отрази добре. Не искам да се оправдавам, но мисля, че можех да се представя по-добре ако бях здрав този ден.

Сутринта в четвъртия манш се паднах в страхотен сектор, в който преди това се бяха хванали доста риби. Преди да дадат старта виждах десетки дигащи се риби пред мен а по повърхността на водата се носеха стотици, ако не и хиляди майски мухи, които рибите събираха. Започнах добре като хванах риба с пъровто замятане. Хванах и доста малки риби. За съжаление обаче рибите бяха изключително селективни и не беше лесно да се хванат, в крайна сметка бяха поставени под сериозен риболовен натиск за последните два дни. Не след дълго люпенето свърши и рибите спряха да се вдигат. Започнах да ловя на нимфа. Установих, че има доста риби на отсрещния бряг, но след като извадих 3 пресичайки реката, наистина се почуствах слаб и просто нямах сили да пресека реката, дори седнах да си почина за минута. Завърших със 16 мерни риби. Мислех, че е много зле, но се оказа достатъчно за 4 то място, като чеха беше хванал 12, но ме би със сантиметри, защото беше уловил няколко наистина големи.

Последния манш лових на река Вах при Липтовски Микулаш. Отново се паднах на не лошо място, където успях да събера малко сили и да хвана 41 липана за 3 часа, което ми донесе трето поредно 4 то място в сектора.

В генералното класиране завърших 30 ти, като можеше да се справя и много по-добре и като цяло бях малко разочарован. Всичко свърши, и имах време да си купя лекарства. Докторите казаха, че имам ангина, така че все пак бях доволен от постигнатото в последния ден.

В индивидуалното класиране първи стана Пабло Кастро от Испания, втори стана един младеж от Словакия – Мартин Бехледа, а трети стана младата надежда на чехите – Давид Члюмски. Цялото индивидуално класиране може да видите тук. Отборно чехите измъкнаха победата от испанците в последния момент и станаха първи. Сребро за Испания и бронз за Франция. Цялото отборно класиране може да видите тук.

Благодаря на всички, които ме подкрепиха и ми помогнаха да взема участие на това страхотно мероприятие. Силно се надявам нещата в страната да се подобрят и България да може да представи отбор на подобни събития, защото сам наистина е трудно.  Мисля, че в България има достатъчно добри риболовци, и призовавам всички заинтересовани от състезателния риболов да съберем сили и да направим, така че да застанем 5 човека под знамето.