Mankov Fly Fishing.com

Преди около пет години имах щастието да закача сьомга за първи път. Случи се в Норвегия на един от притоците на Гаула. Винаги след това съм искал да хвана сьомга. Имах възможност да сбъдна мечтите си миналата година, но имах само два дни на разположение, а и водата беше ниска и още куп извинения, които просто казват, че не хванах. Тази година отидох отново на река южен Тайн намираща се в близост до Нюкасъл. Участъка, в който ловихме с моите приятели Стоян и Хилъри се казва Ламбли Фарм бийт и е един от най-добрите участъци от реката. Планирали бяхме да ловим 7 дни и се надявахме да хванем първите си риби.

Първата ни сутрин на реката беше дъждовна. Реката се покачваше. Сглобихме въдиците си и аз избрах голяма и ярка муха тъй като водата беше доста мътна. Заметнах с двуръчката на сравнително близка дистанция пет-шест пъти. Усетих как линията ми спря. Засякох като абсолютно начинаещ, и въпреки това успях да закача рибата, борих се с нея за окоро 3 минути и я изпуснах. Добрее, не чак толкова лош старт, но щеше да е по-добре ако я бях хванал. Реката се вдигна с около метър и стана невъзможна за риболов.

На следващата сутрин, трябва да кажа бях наистина изненадан колко бързо беше спаднало нивото на реката. Всъщност реката беше перфектна според преценкат на Джим нашия домакин, който е прекарал живота си по бреговете на реката. Клъвна ми следобяда, когато отново започна да вали и нивото започна отново да се покачва. Този път рибата взе на дистанция, усетих няколко мощни тласъка, след което я видях как скочи над водата и линията ми се отхлаби. Добре де … пак ще ми клъвне.

На третия ден реката отново беше в отлично състояние. Появи се добър приятел и невероятен риболовец Колин, който ни даде безценни съвети. Колин ни каза, че е най-добре да не газим във водата по-дълбоко от глезен, да не се опитваме да замятаме на дистанции, които не можем да постигнем, да оставяме течението плавно да отвори шнура, след което да изчакаме и евентуално да придърпваме мухата. Ако закачаме по дъното значи ловим добре. Има дълбоки и бързи места и сьомгите искат мухата да е близо до дъното. И най-важното: Не засичай ! Доста трудно за пъстървовия риболовец правило. Колин предложи или да отхляба аванса на макарата си и да не държа шнура въобще, или да правя като старата школа сьомгови риболовци – да оставя известно количество влакно под формата на клуб между пръстите си и когато усетя най леката съпротива да отпусна клуба. „Като казвам лека имам предвид, че чувството е такова все едно си закачил листо”.  Вслушах се в съветите на колегата и се съсредоточих в риболова си.

За първи път в живота си си помислих, че съм закачил нещо по дъното, а се оказа риба, която направи зашеметяващ скок над водата. Сърцето ми щеше да се пръсне от адреналина, който се вля в него. Рибата ме разходи около 200 метра по течението. Стоян и Хилъри дойдоха да ми помогнат и точно в този момент рибата се откачи. Просто исках да седна на брега…мисля, че дори ми се доплака малко.

На четвъртия ден нямах контакт с риби. Реката спадаше. Грееше слънце.Беше много красиво. Джим хвана две сьомги и изпусна една в рамките на половин час.

На петия ден лових на същото място, където Джим си хвана рибите. Самия той беше зад мен и ме наставляваше. Погледна телефона си и каза, че точно по това време вчера ми е звънял, за да ми каже за улова си. Няколко минути след това усетих тежестта на сьомгат а  на въдицата си. Този път направих нещата като хората, не засякох, а само повдигнах въдицата. Беше добра риба около 5 кг. Извадих я след 15 минути борба, като до последно се молех да не се откачи и този път. Почувствах се великолепно. Направо не можех да си махна усмивката от лицето. Направихме няколко бързи снимки и пуснахме рибата обратно във водата. Никой от нас не хвана повече риби през този ден.

Стоян закачи риба на второто замятане в последната възможна сутрин, която имахме. Бори се с нея около 30 минути и успя да я извади с едноръчна мухарка 6 ти клас. Наистина красива женска риба около 6 кг с прекрасни шарки показващи това, че е прекарала известно време в реката. Радвах се толкова все едно аз я бях хванал. Наистина е страхотно когато споделиш радостта на истински приятел.

За съжаление Хилъри, не можа да хване риба, но съм сигурен, че много скоро ще хване някъде другаде.

Безкрайни благодарности към Джим и Колин, от които научихме много и нямше да се справим толкова добре без тяхна помощ.

С нетърпение очаквам следващото приключение на река Тайн, което ще се случи следващата година в края на октомври. Джим предложи да направим една българска седмица на реката, за това първо ще пусна информация за екскурзията тук и ако няма достатъчно желаещи ще кача и на английската страница. Очаквайте повече информация скоро.