Следващия път ще си взема въдицата
Ще се опитам да разкажа тази история на кратко, защото имам още една, която искам да споделя в най-скоро време. Не бях планувал да ловя риба в Австрия когато отидох там за първи път. Отидох да се видя с приятелката си и да празнуваме именния и ден. Имах три дена на разположение. Помислих си и разучих за реките около Залцбург, но не си представях да ловя риба. Всичко си беше наред до момента, в който отидохме на разходка в Голинг – малко селце до брега на река Залцах, която е огромна река минаваща през Залцбург. В горната част на селцето тече друга река в продължение на 10 км от изворите си в Алпите до момента, в който се влива в Залцах. Реката се казва Торенер Ахе -(Torrener Ache). Не мога да опиша как се чувствах когато се озовах на бреа на реката, разхождайки се в защитената местност, през която реката тече без да имам възможност да ловя, виждайки хранещи се риби и люпещите се насекоми. За капак на всичко минахме и през две планински езера, кристално бистри пълни със сивен. Беше лесно да реша- следващия път трябва да си взема въдицата.
Сънувах реката няколко пъти преди да отида там отново след един месец. Този път бях подготвен. Посетих риболовния магазин в Злацбург за да си купя разрешитело. Проведох много информативен и полезен разговор с продавача там.
Хванах първия влак от Залцбург и към 5 и 30 бях на реката. В нейните води има балканки, американки и липан. Казаха ми, че всички балканки и липани са диви риби с красива окраска. Водата беше кристално чиста и студена като снега по върлховете на Алпите. Започнах да ловя на френска нимфа, а после смених на суха муха и нимфа, защото вярвах че ще се вдигнат риби следобяда. Не си спомням да съм правил толкова снимки на някоя река скоро. Наистина се почувствах щастлив, когато хванах и видях някоко балканки и техните шарки. Как се бореха и колко силни бяха – удивително! Нивото на водата беше малко по-високо от нормалното, но това не пречеше на рибите да се хранят. Основно с нимфи, но следобяда имаше риби, които се показваха на повърхността, за да вземат някои от спентовете, които се появяваха епизодично през деня, но драстично увеличиха броя си след 7 часа. Приключих с коло 30 хванати риби. Половината, от които балканки с различни размери, един единствен липан и разбира се американки. Докато ядях сандвича си за обяд видях в плитчината новородена балканчица, вероятно на няколко месеца.
Бях скапан след 13 часа риболов и въпреки това исках да стоя на реката още. Осъзнах, че съм на брега на магична река, виждах зашеметяваша природна картина накъдето и да погледнех около себе си.
