Mankov Fly Fishing.com

Една година по-късно, след като мина световното се реших да седна и да напиша тази статия, за да разкажа на читателите за преживяванията си в Нова Зеландия и прекараните там 16 дена. За мен това бе една сбъдната мечта и макар класирането ми на първенството да не е впечатляващо съм повече от щастлив, че присъствах на събитието, защото научих много и се срещнах с хора от цял свят и разбира се имах честта да развея Българското знаме за първи път на световно първенство по риболов с муха.
По време на цялото пътешествие, не бях сам. Придружаваха ме Стоян Филипов- мой много добър приятел с когото редовно ходим за риба, и жена му. Стоян беше съдия на Новозеландския отбор, защото имаха нужда от чуждестранни съдии. Но нека да започна отначало.

Преди състезанието…

Пристигнахме на 14 и се настанихме при един местен гид, с когото се бях свързал, и който щеше да ме развежда по реките преди тренировките. Човека беше много точен и разбран и ми помогна доста. Започна се с риболова на 15 …. и 15 дена не съм спрял… реки, езера, потоци невероятна красота! Риболова обаче не винаги е толкова лесен както може би ще си помислят мнозина от Вас. Рибите често са плашливи, заради бистрата вода и е трудно да ги излъжем. Имах щастието да закача две по-големи от стандартното за НЗ риби на едната от които за съжаление нямам снимка, защото я хванах по време на състезанието и нямаше как да я снимам . Тази от състезанието е американка 62 см, а другата е балканка- 70см, която е и една от най-големите извадени риби преди състезанието поне, за които аз знам. Наистина много се гордея с тази риба. Десетки риби над 40 см. В един от дните, ловихме на малка река, наречена Уайо и за 4 часа със Стоян хванахме над 100 риби с размер между 18 и 45 см. Интересно беше, че в две от реките се срещаха само американски пъстърви. Тук искам да отбележа, че всички риби бяха диви. За мен най-приятни и интересни бяха риболовите на река Тонгариро- както я наричат там –Столицата на пъстървовия риболов в света. Именно там хванах и 70 см балканка. Мухите, които използвах по време на тренировките и самото състезание, бяха основно малки фазанови нимфи вързани на номер 14 и 16. Често ловях и на суха муха с нимфа привързана на около метър под голямата суха муха. Рибите най често кълват на нимфата, но винаги има изненади. Именно на 14 номер кука хванах 70 сантиметровата риба.
Всеки следобед се люпеха хиляди майски мухи и вировете на реката буквално завираха. Когато за първи път видях тази гледка- стотици риби вдигащи се във вир дълъг близо 200 метра дъха ми спря. Беше незабравимо. Посетихме и няколко по малки реки в които ловихме избягали от езерото Таупо американки, отишли в реките да се размножават. Трудни за риболов риби, но е рядкост да хванеш риба под 50 см. Така един след друг блажените дни на свободен риболов приключиха и дойде време за състезанието.

Откриване и официални тренировки…

Деня за откриването дойде наистина неусетно. Все повече и повече риболовци пристигаха от цял свят и се настаняваха в хотела на град Роторуа. Гордо развявахме трибагреника със Стоян, редом с още 20 националности. Церемонията беше много добре организирана. Преминахме през целия град и много хора бяха дошли от цялата страна а събитието. Наистина се чувствах горд, че държа знамето в ръцете си. Имаше и празнична вечеря и след като хапнахме и пийнахме на една маса със Хървати и един Босненец, с които се сприятелихме всички се отправиха по стаите, за да се готвят за тренировките на следващия ден.
Трябваше да избираме дали сутринта да бъдем на езерото или следобяда. Аз избрах сутринта да съм на реката- Уангануи ривър. В бусчето, което ни откара до реката се возих с отбора на Холандия и Канада, на които разказах доста за България. Риболова на реката беше труден. 3 часа ловихме дребни американки. Ловях на суха муха с нимфа. Имах две брутални късания на риби, които не можах да задържа и те отиваха в най-дълбоката част на вира, в който ловях. Един словак извади най голямата риба за цялото мероприятие- 80 сантиметрова балканка. Малко преди да дойде време за обяда- бях приятно изненадан. Заметнах сухата и нимфата изключително близо до един храст. Клинкхамера мина на сантиметри от листата му, една голяма глава се подаде и съвсем внимателно взе мухата. Засякох и аванса на макарата засвири. След 10-тина минути- прекрасна почти 60 сантиметрова балканка се мяташе в кепа ми. Направих снимки и пуснах рибата обратно. Това беше прекрасен завършек на сутрешната тренировка. Дойде време за обяд, след което ни откараха до езерото. Там се разпределихме по двама в лодка, и понеже аз бях индивидуалист ме сложиха в една лодка с другия такъв –шведски колега, с който станахме големи приятели по време на състезанието. Той беше доста добър на езерата и имаше какво да се научи от него. Това езеро обаче изигра лоша шега на участниците, защото се оказа че риболова на него няма нищо общо с риболова на двете официални езера, на които ловихме на самото състезание. Хванахме доста риби на малки стримери с розови волфрамови глави и розови тела с черни опашки от марабу. Поляците направо не им даваха мира на горките риби и често вадеха по две. Така приключи първия ден от тренировките. Вечерта със Стоян връзвахме мухи до пълно изтощение след, което си легнахме в очакване на следващия ден.
Рано, рано отново се натоварихме по бусовете. Този ден тренировката беше само една. На река Уаймакарири- само американски пъстърви. Реката беше изключително бистра а водата ледена. Една от най красивите реки, на които съм ловил някога. От тази река и река Уайо се ползва водата за направата на продуктите на Кока Кола за Нова Зеландия и Цяла Австралия. Рибите бяха много наплашени, но въпреки това успях да хвана около 15-тина бройки. Така тренировките приключиха и се прибрах в хотела, да понавържа мухи и да си почина добре за състезанието.

Самото състезание…

Започна състезанието, станахме в 6 часа, хапнах набързо със Стоян си пожелахме успех и се качихме в бусчетата… Първия ден бях на двете реки , които описах по-горе- Уайо и Уаймакарири.В сутрешния манш успях да хвана само 11 риби, но наистина беше много труден за облавяне сектор, защото съдията седеше на единия бряг а аз трябваше да се отдалечавам почти до другия и на всяка хваната риба тичах към него. Доволен съм от това което направих, защото след състезанието съдията, каза че в сектора след мен са били японец, южно африканец, забравих какъв и чех. А чехите станаха световни шампиони. Тези четиримата имат съответно по 8,9,10,11 риби Чеха е хванал толкова колкото и аз и това ме радва и разбирам, че сектора е бил труден. Със сигурност можех и по добре…
На втория манш този преди мен беше хванал 13 риби сутринта. Почнах много добре и за първия един час хванах 10 определено ми спореше. Съдията дойде и ми каза, че само аз и французина сме с по десет риби и аз доволно се амбицирах. За огромно съжаление до края извадих едва 5 риби а французина направи уникалните 34 риби и спечели секторна победа. Аз останах 7-ми в сектора от 20 души. Въпреки това съм много доволен о това, което направих в този манш а и средния размер на рибите ми беше добър имах три риби над 42 см. Прибрах се много уморен и все пак доволен от това, което направих. Изключително много се зарадвах от факта че победих Англичанина с почти двойна разлика.
Дойде втория ден от състезанието. Манш трети- голямата река Уайо – прекрасна река пълна с риба. Отново започнах убедително с три балканки съответно по 38 и нагоре до 44. След като хванах първата от тези три риби усетих че рибите са в плитката част на другия бряг. Беше красив риболов, замятах чак на отсрещния бряг нагазил в средата на реката и секунди след като нимфата паднеше следваше кълване. Борба, загребване на риба и газ към съдията. Всичко вървеше добре първите минути,но понеже беше сектор 13 нещата тръгнаха наопаки и започна едно изпускане на риби и късане на нерви… направо не мога да ви опиша 2 минути преди края хванах десетата си риба към 43- прекрасна балканка- която извадих точно преди последния сигнал. Изпуснах поне 10 риби, почти всичките пред самия кеп… още не мога да си го простя. Куките бяха проблема. В последствие разбрах че има по подходящи и по добри чешки куки- но тази информация не ми беше известна и ми костваше много.
Следобеда почивахме, а на другия ден следваха езера… проклети езера. Имах представа какво трябва да правя поне на едното. На него бях сутрешния манш. В лодката с един французин. Той на третото замятане извади една американка петдесет сантиметра. После до към средата на манша хвана още една към 35. Най-сетне и на мен ми клъвна риба и я извадих- не беше голя към 30, но поне спасих капото, защото на езерата имаше страшно много капа дори французите имат две капа на езерата и завършиха трети в генералното класиране.5-6 риби почти гарантираха секторна победа за езерата. Малко по-късно закачих голяма риба направо ми се разтрепериха ръцете – рибата отиде на дъното и се оплете във подводните водорасли, след което само усетих как линията се охлабва… направо ми прилоша. Ловях с 0,22- 7-ми клас въдица. Французина ловеше с 8.ми клас и типет 0,25. Определено имаше големи риби в езерото. Две минути по късно отново закачих голяма риба този път обаче тя скочи над повърхността на водата- като я видях и ми омекнаха колената, добре че бях седнал, че иначе сигурно щях да падна. Слава богу я кепчосах -62 см дива американка. За цялото състезание се извадиха общо 10 риби над 60 см. Тази се падаше някъде 8-ма по размер-така че беше добро попадение. Така с французина станахме равни. Той обаче успя да хване още една риба и ме победи. В крайна сметка и двамата имахме по три кълванета, така че не се оплаквам и мисля че лових добре на това езеро.
Второто езеро беше моя кошмар… 3 часа имах един единствен удар. Португалеца до мен в лодката хвана една риба а аз завърших капо-наистина вървях прилично в класирането до този момент. За съжаление нищо не можах да направя а повярвайте ми опитах всичко!!! Имаше 6 капа и около 7 души с по една риба. Първия беше с 4 а имаше и няколко с по две три. Наистина кошмарна сесия.

Закриване…
Състезанието приключи и страстите се успокоиха. Церемонията по закриването с нищо не отстъпваше на тази на откриването. А класирането беше следното- първи отборно станаха Чехите, след тях бяха домакините от Нова Зеландия, и трето място заеха Французите. В индивидуалното класиране първи стана чех, втори беше французина, с който вървяхме наравно първия ден… явно беше напреднал и трети отново беше чех. На четвърто място беше Англичанина Джон Хорси, който се размина с медала само за 2 сантиметра по-малко. Аз завърших 70-ти и щях да съм поне 50-ти ако бях успял да хвана една единствена риба в последния манш- но така е в състезателния риболов.

Накрая искам да Благодаря на всички, които ме подкрепяха през цялото време, Благодаря ви от сърце, Благодаря на родителите си за това, че сбъднаха една моя мечта, Благодаря на Стоян, че дойде с мен и ловихме рамо до рамо в тази прекрасна страна, Благодаря на Д-р Мишо за прекрасните мухи, които ми даде и с които хванах толкова много риба включително най-голямата. Благодаря ви от сърце!
Ако плановете ми се сбъднат тази година отново ще взема участие на световното, което ще се проведе в Шотландия и макар да има 4 езера и само една река- ще се опитам да направя по добро класиране.