Светлата страна в риболова на щука
Този път ще се опитам да съм по-прецизен и да кажа малко повече за езеро Йоца, където аз и приятели направихме първия си риболов за годината. Тъй като пъстървовия риболов е забранен, както всички знаем, търсим други възможности –в случая риболов на щука. И понеже не ни се ловеше щука на лед трябваше да напуснем очертанията на страната и да посетим нашата съседка Сърбия. Всички бяхме единодушни –защо не отново Йоца …
Езерото Йоца е едно от многото езера в зоната на резервата Царска Бара, който е най-голямото тресавище и един от най-значимите и важни резервати в Сърбия. Намира се в региона Банат в провинцията Войводино. Езерото Йоца не е било разрешено за риболов в продължение на години. Отворено отново за риболовците е преди едва 4 години. Изрязали са водораслите, папурите и камъша, за да отворят пространство където да се лови. Условията са 20 евро на човек на ден в лодка. Всички риби се връщат обратно във водата, където им е мястото. Има огромни шарани, амури и разбира се щуки, по следите, на които бяхме тръгнали ние.
Мястото е на около 500 км от София, но времето е доста по-топло. В нашия случай-началото на януари по-топло означава един два градуса сутринта и пет шест през деня.
Беше късен следобед, когато пристигнахме в къщата за гости. Валеше лек дъждец, който не спря цяла вечер. Беше кално като в ад, дори предполагам, че там едва ли е чак толкова кално. На сутринта станахме преди слънцето да изгрее, дъжда беше спрял. Изпихме по чаша кафе и поехме по пътя водещ към езерото. Път е доста силна дума за калта, на която попаднахме и през, която трябваше да преминем цели 5-6 км. Някъде по средата водещата кола (тъй като бяхме се разделили в две коли) спука гума… Е явно нещата трябваше да станат още по-кални… След като сменихме гумата и успяхме да достигнем до бреговете на езерото си мислехме, че проблемите ни свършват до тук и всичко ще е наред, но както всеки знае, нещата винаги могат да се влошат. По средата на пътя ни към горната част на езерото, където искахме да отидем да ловим, мотора ни се повреди и след много неуспешни опити да го оправим трябваше да се примирим и да се хванем за греблата. След не малко време прекарано в гребане, най-сетне достигнахме обетования участък, към който се стремяхме и тогава за нас започна светлата страна в риболова на муха за щука…
Повече информация за това какво се случи, може да видите на снимките или да прочетете в следващия брой на интернет списанието eat-sleep-fish.
