Mankov Fly Fishing.com

Със Стоян Филипов станахме големи приятели откакто заминах да уча и да живея в Англия. Ходехме за риба заедно, връзвахме мухи. Въобще той се превърна в риболовния ми другар и посетихме не едно и две места по света, а и рибки се случваше да хванем. Много се зарадвахме и двамата, когато Рой Кристи- световноизвестен муховръзвач и наш много добър приятел ни каза да се обадим на един негов познат, който отговарял за участък от знаменитата река Тест. Реката извира от карстов извор и е една от мечтаните дестинации за всеки мухар. Звъннахме ние на човека, и се разбрахме, че ще се видим на реката следващата неделя. Понеже нито аз нито Стоян имаме собствен транспорт се свързахме с един поляк, който също щеше да ходи на Тест в неделя и бе така добър да ни предложи превоза си. В последствие и с него се сближихме и сега често ходим на риба заедно и по други реки. Риболовните приятелства са силни и за цял живот! Събота вечер връзвах мухи доста след полунощ и въобще не ми се спеше. Нямах търпение да се озова на реката…Радвах се почти колкото се радвах когато отидох за първи път на Панега.

Първия излет…

На сутринта в Неделя се срещнахме към 6 часа с Майк- така се казваше поляка и потеглихме към реката. По пътя го разпитах подробно какво се случва на реката и за особеностите на риболова. От това което ми каза предположих, че е добър риболовец. Така и се оказа. Пристигнахме на реката към 8 часа. Всеки се зае с построяване на линията си. Аз заложих на две нимфи една по-тежка с 4мм волфрамова глава като дропър и една по-лека с 2мм глава на петдесет сантиметра под нея на края на типета. Голямата нимфа която използвах беше класическа заешка нимфа, а малката имитация на ручейник направена от Стоян изключително сполучливо. В последствие установихме, че имитациите на ручейник бяха много подходящи за тази река и рибите ги предпочитаха пред тези на майските мухи. Поне за този период, в който ние ловихме на реката беше така.

Още на първия вир закачих риба- балканка от зарибените след кратка борба извадих рибата, направих и снимка и я пуснах обратно. В реката макар и много от посещаващите я да са против се зарибява с балканска пъстърва с доста прилични размери от 35 см нагоре. Местни риби се хващат доста рядко, но се различават лесно по окраската. Най-голямата местна балканка която съм хващал на тест до сега е около 30 см. Най-често се хващат новозарибените балканки, които са с размер между 35-45 см. Интересен обект представляват тези зарибени риби, които са останали в реката за по-дълго някои от тях достигат сериозни размери, но за това малко по-късно.

Риболова продължи с пълна сила аз хванах още две балканки и Стоян извади една. В крайна сметка обаче, бяхме дошли да ловим липан и аз смених мястото. На места реката е много плитка и често се вижда как рибите уплашени от преминаващия по брега риболовец се разбягват. За това трябва едва ли не да се пълзи покрай реката и съвсем внимателно да се облавят места с такъв характер. От едно подобно място извадих и първия си липан за деня. Приятен екземпляр около 35 см. После хванах още един малко по-надолу по реката. Забелязахме, че има люпене на малки светли малки мухи. Сменихме тактиката и започнахме да ловим на суха муха. Ползвахме малки мухи на 18 номер кука тип compara dun. Резултата не закъсня и двамата извадихме по няколко бързи липана с размери между 25 и 35 см. Докато се усетим и беше станало 12 часа. Време беше за обяд. Обяда е много приятен и интересен момент на реката, нещо като когато всички риболовци на Панега се съберат на хан Табакови да ядат боб с наденица. Тук обаче ястието е телешко с зеленчуци и също е доста вкусно, а и чиниите са доста пълни. Всеки обсъжда и коментира какво е направил до сега на реката, разменят се мухи, отварят се кутии- приятна обстановка. По стената на малката дървена къща в която се събираме да обядваме са наредени снимки на реката, а отвън пред къщичката има дървена поставка на която всички си оставят въдиците преди да влезнат. Наистина много просто направено, но какво повече му трябва на човек освен топла храна, добра компания и да знае, че има още цял следобед на реката!

Нахранихме се набързо и отново започнахме да разпъваме шнуровете. До края на деня хванахме още по 4-5 риби със същите размери и така първия ми ден на река Тест приключи повече от добре за мен. Нямах търпение да дочакам следващата неделя.

Сухата муха…

На следващата неделя със Стоян и Майк отново бяхме на реката, този път със Стоян бяхме наблегнали на сухите мухи и бяхме решили ако отново има люпене да ловим основно на суха муха. Все пак се намирахме на брега на реката, на която е измислен този риболов.

Хванаха се няколко добри риби на нима в началото. После риболова замря. Застанах на един добре изглеждащ вир и започнах да упорствам. Забелязах двойка едри липани в края на вира и пълзешком се приближих към мястото. Рибите не отреагираха на моите мухи и след няколко подавания реших да сменя мухата. Така смених 4-5 модела, докато най-накрая не реших да заложа на малка фазанова нимфа на 18 номер кука. Водата беше плитка и бистра и аз добре виждах какво се случва пред мен. Нимфата мина съвсем близо до рибата, при което липана просто се помръдна 5 сантиметра встрани и я лапна. Засякох и рибата започна да се бори за живота си. След 3-4 минути борба извадих на брега прекрасен липан около 40 см. Наистина се зарадвах на тази риба, защото беше доста по-предпазлива от останалите.

Късния следобед, започнаха да се люпят мухи. Със Стоян набързо сменихме линиите и нашите сухи мухи се понесоха по водната повърхност наравно с истинските. Слънцето залязваше на хоризонта, на водната повърхност, постоянно се появяваха нови и нови колела от събиращите мухи риби. Беше магично. За около час и половина хванахме доста риби и липани и балканки. В този момент съжалих, че няма кой да ни снима двамата на реката. Може би ако бях отишъл да потърся някой от колегите, но не едва ли… тогава в главата ми бяха само хранещите се риби и ми беше достатъчно просто да съм част от идилията на реката. Направих един от най-запомнящите се риболови на суха муха.

В голямата вода…

Последния излет, който направихме със Стоян на реката беше един от тези риболовни дни, които се помнят цял живот. Цяла нощ валя, обикновено това е нормално за острова, но тази вечер си беше буря. Когато пристигнахме на реката видяхме че водата значително е повишила нивото си, а и цвета й беше доста бозав. Все пак мен това не ме притесни, защото см ловил риби и в доста по трагични условия. Напротив обнадежди ме, защото знаех че водата ще се избистри и знаех, че шансовете да се хване някоя от големите риби сега са най големи. Още на първото замятане ми удари риба и извадих страхотен липан. В следващите няколко минути последваха още 3 липана. Рибите определено бяха излезнали да се хранят в голямата вода. Придържаха се на дъното и само трябваше да бъдат свалени мухите до там и те взимаха много убедително. След първите 2 часа риболов и аз и Стоян имахме доста риби. Реших да се върна в началото на вира в който закачих първите липани, защото си мислех че не съм го обловил добре, а и рибите може би се бяха върнали в позиция за хранене. Заметнах в средата на вира, където се образуваше завихряне на водата, нимфите потънаха, на дъното изминаха около 2 метра и линията ми спря. Засякох, но ми се стори, че съм закачил в дъното. След което дъното бавно и уверено тръгна към главата на вира. Рибата определено беше голяма, това можех да разбера от силните умерени тласъци. Все пак за никъде не бързах и държах нещата под контрол. След около десет минути борба рибата започна да се уморява, но все още не искаше да се покаже. Накрая направи страхотен порив тръгвайки по течението, разви ми около десет метра от макарата отиде в най плитката част на реката при водораслите. Там седя доста дълго време дори си помислих че едната муха се е закачила в нещо, след което рязко тръгна към мен. Това беше изненадващо отхлабване на линията, което можеше да ми коства рибата, но слава богу беше добре закачена. Стоян беше взел кеп от един колега малко по-надолу по реката. В крайна сметка битката беше спечелена и успях успешно да загреба рибата с доста малкия за случая кеп. Рибата беше 72 см балканка от зарибените, но явно отдавна не беше хващана такава, защото всички на реката бяха доста впечатлени. Бях наистина щастлив.

Риболова продължи с пълна пара. Хващах риба след риба. Дойде време за обяд. Обядвах на бързо и отново на реката. И отново доста риби. Към 4 часа ми удари втора голяма риба и след почти 10 минутна борба на брега се появи втората риба, която беше към 67-68 см. Това беше кулминацията за деня и просто нямаше на къде по добре. До залез оставаха около 3 часа а аз просто продължих да ловя риба и да хващам. До края на деня имах близо 30 риби, разбира се не мога да кажа с точност защото им изгубих бройката. Риболова наистина беше запомнящ се.