Mankov Fly Fishing.com

Събота и неделя бях на пролетното мухарско изложение в Англия, което тази година не бе толкова впечатляващо и нямах търпение да дойде понеделник и да отида за риба на канала. Водата беше поспаднала от проливните дъждове и знаех, че идва време щуките да огладнеят. За последните няколко излета успях да хвана само едно щуче и дълго време чаках нивото да се нормализира.

Сутринта станах въодушевен от предстоящия излет. Канала или река Кем която минава през град Кембридж е широка до 30-35 метра и държи добри запаси от щука и други речни риби. За последните 3 години съм извадил десетки щуки между 1 и 5 кг. Ползвам различни стримери с различна големина, като след три години проба-грешка стигнах до следните изводи: Щуката не се влияе толкова от големината на примамката, много начинаещи колеги се страхуват да прекрачат една граница на големината на стримерите, което трябва да преодолеят. Единствения проблем, от това колко е голям стримера може да бъде проблем с замятането и воденето му, но за това си има по висок клас мухарки. Хващал съм 35 см щуки на 25 см стример вързан на кука 6/0. Друг извод, до който съм стигнал, е че е по-добре да използваме по-яркооцветени примамки за по-мътна вода- оранжево, червено, лилаво, в комбинация с бяло за контраст. За по-бистра вода ползвам по-естествени цветове- сиво и зеленикаво. Връзвам моите стримери на куки Daichi и Partridge-серията на Ад Сойер. Не мисля, че контрата има значение, ако куката се забие добре в устата на рибата тя няма да се откачи. Задължително използвам метален повод с дължина поне 40 см. Щуката има огромна уста и понякога може да нагълта стримера много надълбоко, за това е добре да използваме по-дълги поводи, за да не съжаляваме после и да се чудим как така 25 сантиметровото ни поводче е попаднало изцяло в устата на рибата и тя е прегризала влакното. За лидер използвам флуорокарбон 0,50 мм. Лидера ми не е по-дълъг от дължината на пръчката. Водя стримера много бавно, мнооого бавно! Придърпвам на непостоянни интервали и винаги водя стримера до самия бряг, където често имам удари. Виждал съм как щуката следва стримера и го атакува или се отказва до брега. Често ползвам стримери с коносовидна глава, която променя изцяло играта на примамката и мисля, че това е много ефективно. Главата кара мухата да се променя рязко посоката си на движение- нагоре и надолу дори при най-малкото придърпване , получава се игра подобна на тази с джиг примамка. Слагам очи на почти всички стримери, които правя. Естествената храна на щуката-рибите има очи, намирам това за основен тригер, който трябва да присъства във всяка една примамка за щука.

Водата на реката беше с приятно зеленикав цвят. Избрах един доказал се стример с оранжева глава и опашка и бяло тяло. Замятах на около 15-17 метра, което е средата на реката и започвах бавно да придърпвам към мен. На едно от поредните замятание ми удари риба още на първото придърпване. Засякох и рибата изпляска на повърхността, видях че не е щука. След кратка борба извадих прекрасен кефал. Рибата направо приличаше на шаран. Бях малко изненадан, но и преди ми се е случвало да хвана кефал на стример за щука, все пак кефала е всеядна риба. Продължих риболова, доволен от началото му. Не след дълго отново ми удари, и познайте- отново не беше щука ! Този път извадих страхотен костур. Наистина риболова се развиваше изненадващо добре, но ми се искаше да хвана и щука. Пуснах костура след като му се порадвах за известно време и го фотографирах. Дълго време упорствах без удар. В ранния следобед хванах и първата щука за деня- добра риба към 2 кг. Беше страхотно, защото видях атаката точно в краката ми.

Лових още около 2 часа и мислех вече да си ходя, не виждах колко по-добре може да стане. Хванах представител от всяка една хищна риба в реката. Реших да не пропусна любимото си място, където съм хванал най-много риби. Не знам защо, но щуката явно обича да се събира на това място, реката прави завой там и може би има някакво подводно укритие, но съм хванал около 40 процента от рибите си точно там. Заметнах, изчаках стримера да потъне малко и започнах бавно да придърпвам, и отново и отново, когато усетих страхотен удар, засякох и рибата буквално хукна развивайки около 10 метра шнур от макарата ми. Не ми трябваше нищо повче да разбера, че съм закачил сериозна голама щука, но въобще не предполагах колко е голяма всъщност. Въдицата ми беше подложена на тест – все пак беше само 6-ти клас! След около 15 минути успях да видя рибата за първи път. Ако до сега сърцето ми биеше ускорено, то след като видях щуката направо щеше да се пръсне. Нямах кеп и за това си повтарях, че трябва да уморя рибата преди да я доближа до мен. Това ми отне още около 15 минути. Когато щуката се отпусна на повърхността я придърпах към мен, сграбчих я през корема и успях да я изтегля на брега. Ръцете ми трепереха, пред мен лежеше най-красивия звяр, който съм виждал до сега. Измерих рибата на пръчката си и отбелязах дължината й. Помолих един минаващ наблизо човек да ме снима с рекордния улов и пуснах красавицата обратно във водата там където й е мястото. След като измерих дължината на рибата, която бях отбелязал се оказа 110 см. Пратих щуката на двама колеги англичани, които са едни от най-добрите щукари на острова, за да ги попитам за теглото й спрямо размерите. Казаха ми, че рибата би трябвало да е около 25 паунда което е към 12 кг или дори повече, защото както може да видите от снимките е доста дебела. Колко тежи рибата, обаче за мен няма такова значение, защото е важна емоцията, която изживях и която няма да забравя никога.  Дори сега като пиша статията се развълнувах.

През лятото планирам да направя тридневен риболов за щука в затворен водоем и се надявам това да не е единствената голяма щука за годината. Пожелавам на всички колеги, които наистина искат да хванат голяма риба, било то щука или друга риба да сбъднат мечтата си. И не забравяйте, че няма по-добро изживяване от това да върнеш рибата обратно във водата. Риба донесла такива върховни емоции заслужава да живее!