Mankov Fly Fishing.com

Първата седмица на май месец трябваше да съм на практика по морска биология на остров Great Cumbrae, който се намира до Гласгоу. Бях планирал да ловя риба на връщане, на някоя от реките по пътя ми. Минавайки през Уелс на отиване, обаче не можах да се въздържа и отбих към река Дии, за да хвана следобедното люпене на ручейници. Пратих съобщение на учителя, че ще закъснея и ще успея да дойда сутринта на втория ден. Реката беше изключително ниска, но въпреки това хванах няколко риби на малки номера нимфи, горе долу колкото да издържа една седмица без риболов. Хапнах, поспах и продължих по пътя си. Сутринта в 7 бях на острова.

Острова не беше голям както гласи името му и бързо разучих къде какво има. Колега ловящ риба в морето ми каза, че има езеро зарибено с американки и сини американки, които са доста на мода на острова. В първия свободен момент се насочих към кафе Ritz от където трябваше да закупя лиценза си. След като прецених, че ще стоя шест дена на острова, си купих седмично разрешително, което беше доста по-изгодно. Още същия следобяд реших да посетя езерото. Не хаванах риби, видях само няколко вдигания и това ме разочарова. Следващите няколко дена се съсредоточих в работата, която трябваше да свърша за университета за да мога да ловя повече последните три дни. Времето също се промени от необичайно слънчево за Шотландия към нормалното облачно с непредвидими валежи. Това явно беше повлияло добре на рибите, защото при следващото ми посещение, хванах цели 3 риби. Ловях с имитация на водно конче, и снатчер на дроперера. Две от рибите хванах на  водното конче една на мократа муха. Втората ми риба беше една от въпросните сини американки. Обратно на теориите, че са много борбени риби тази явно нямаше желание да спаси живота си или знаеше, че ще я пусна обратно. Следобяда рибите започнаха да издават присъствието си хранейки се с нещо на повърхността. Реших, че това са миджове или комари, защото се виждаха само гръбните перки на пъстървите, което е типично поведение за риби хранещи се с двукрилите насекоми. След известно верме, което прекарах в безуспешни опити да хвана някоя от тези риби се сетих, че коремите на тези, които хванах по-рано бяха доста твърди и предположих, че основното им меню са многобройните охлюви в езерото. За съжаление нямах такива имитации и старата поговорка, че винаги ни липсва тази муха, на която рибите кълват в момента се оказа вярна. На следващия ден рибите отново хапваха охлюви, а аз успях да излъжа само една, събрах си нещата и побързах да не изпусна ферибота. Приключението ми тепърва започваше, исках вечерта да пристигна на реката за да мога сутринта да се събудя и да започна да ловя. Практиката приключи.

Купих си разрешително от бензиностанцията. Намирах се в горното течение на река Клайд. Реката беше вдигнала нивото си съвсем малко от дъждовете предишните дни. Стъмни се и аз потърсих удобно място където да паркирам и да преспа. Преценил бях, че парите за нощувки по хотели е добре да се вложат в бензин.

Една овца явно стресирана от проливния дъжд, който се изливаше ме събуди към шест часа с блеенето си. Трябваше да излезна от колата и да се облека, нямаше как. Още на едно от първите замятания ми клъвна риба, която изпуснах, но ми подейства разсънващо. Втората си риба вече хванах. Последвана от приятен липан, който побързах да пусна, за да се размножи успешно. Засякох се с местен колега и изкарахме деня заедно. Някъде по обяд , започна люпене на BWO и закъснели March Brown, които рибите прибираха с охота, това обясни сутрешната активност на рибите. Проливния дъжд затрудняваше риболова на суха муха, но и аз и колегата Алекс хванахме по риба. Следобяд кълването се разреди все повече и повече, докато напълно престана. Реката се беше вдигнала доста и това може би също беше фактор. Така приключих риболова си на река Клайд като най-голямата ми риба за деня си остана липана. Бях доволен, че успях да хвана няколко макар и дребни балканки с типичната окраска за реката.

Следващата ми спирка, беше река Аннан известна, с това че рибите кълват рядко, но за сметка на това са едри. Реката беше доста голяма и човека от когото си купих билета ми каза, че е в момента е по-подходяща за спининг. Това беше и причината да упорствам почти цял ден с потъващия шнур и стримерите първия ден. Хванах само една риба на руската подводница. Така се казваше стримера, подарен ми от добър приятел, защото имаше петолъчка на конусовидната волфрамова глава и наистина тежеше. Рибата не беше много по-голяма от стримера. Следобяда разочарован от неуспеха реших да половя на нимфа. Ловях с френски лидер и две тежки нимфи. С трепет очаквах да усетя стабилна съпортива от другата страна на линията, но успях да хвана само няколко дребни балканки. Минаваше 8 часа, когато хванах първата си прилична риба към 35 см. Люпенето на мухи беше слабо, забелязах няколко едри каменарки в тревата покрай реката. Малко преди съвсем да се стъмни ми клъвна още една добра риба, но отново не беше така желаната голяма риба. Реших да остана още ден.

На сутринта станах по-тъмно, изпих чаша студено кафе, и пуснах на свобода каменарката, която кръстих Гошо, и която цяла нощ бръмча в колата ми. Мъжките от този вид са с много къси крила понякога и това ги прави почти безлетателни. За сметка на това си бръмчат достатъчно. Рибата ми клъвна чак в 10 часа. Този път съпротивата беше стабилна, и извадих ако не голама за Аннан то поне прилична риба. Лових до следобяда и хванах още няколко дребни рибки, след което се насочих към следващата ми цел- река Еск.

Там обаче ме чакаше изненада. Разрешителните бяха доста скъпи, а и парите ми свършваха, реката се посещаваше основно заради риболова на сьомга и морска пъстърва, което обясняваше цените. Пазача и беше така любезен да ми каже, че сега не е най-добрия сезон за риболов, за което му бях безкрайно благодарен. Все пак разгледах реката, може би най красивата която видях по пътя си и си казах, че ще отида да ловя когато е по-подходящо. Преспах една последна четвърта вечер в колата си и на сутринта се прибрах. Не хванах много риби, но бях доволен от изминалите няколко дни. Шотландия е красива като балканка от река Клайд, а когато е слънчево дори повече. Сега бързам да си събера багажа и да замина за Австрия, за което ще разкажа като се върна.