Mankov Fly Fishing.com

Река Неретва е най-голямата река в източно-адриатическия басейн. Неретва е едно уникално бижу на природата, на световната природа. Реката е била свидетел на много събития, измежду които четвъртата офанзива на нацистка Германия и неините сателити срещу югославските партизани през 1943 година известна още като битката при Неретва или с немското кодово име операция „Fall Weiss”, както и съвсем пресните сражения на югославските войни. Реката е една от най-студените (целогодишно) в света, и уникалните й, все-още непозната за учените, въпреки всичките средства вложени в нейното изучаване в последните години характеристики на водата са я направили и запазили като дом на три различни сладководни сьомговидни реликви, някой от които може би са надживели последната ледникова епоха. От изворите намиращи се в Република Сръбска, до вливането й в Адриатическо море, Неретва, заедно с няколко нейни притоци и специфични блата са дом на Неретвенската Мекоуста Пъстърва (Salmo obtusirostris), на т.нар. Зубатак (Salmo Dentex) и на другата ендемична пъстървова риба на Неретва, пренесена от Неретва през XX-век в някой словенски реки – Главатицата (Salmo marmoratus – Мармората / Мраморна пъстърва) – на чието име е кръстено село Главатичево, където отседнахме аз и Станислав Мънков – млади мухари, винаги амбицирани за нови преживиявания с единствения вид риба, който денем ловим а нощем сънуваме – пъстървата.

Намерението ми да посетя Неретва се зароди преди година и половина когато си купих книгата на Джеймс Просек “Trout of the world” и останах впечатлен от богатството и разнообразието от уникални и автохтонни видове пъстърви в адриатическите държави на балканския полуостров, на един хвърлей от нас. И така решихме ние със Мънков да потеглим към Босна.

Тръгнахме от София на 12 Юли- неделя, и решихме да преспим в Байна Баща и да половим на Дрина на следващия ден. Сутринта ловихме на реката, а когато нивото се вдигна отидохме да се забавляваме с американките на р. Врело. След кето отново потеглихме и пресякохме границата при Байна Баща през Дрина. Когато попитах митничаря от Босненската страна (Република Сръбска) за пътя покрай реката, той ме прониза със сините си очи и ми каза: „Не, не покрай реката, покрай Дрина!!!“ и ме накара да осмислия колко е важна и мащабна тази река и колко много е видяла…

Към 10:00 местно време пристигнахме в град Кониц, който както всяка Неделя, гъмжеше от млади хора, които се разхождаха по улиците, забвлявайки се, под сянката на осветените минарета на джамиите, пръснати из града. Слязохме на един красив осветен мост от османската епоха. От 40 метра височина забелязахме няколко пъстърви до един от пилоните. Тръгнахме към селото и след около четиридесет минути пристигнахме, запознахме се с прекрасните ни домакини – семейство Звонич, които вечеряха с младо семейство от Унгария – Балаж и Силвия и техните дъщерички, и се оказа че Балаж е бил на световното в Норвегия , и явно останал с впечатления от Мънков, веднага го позна и седнахме да ядем и да си говорим за Мекоустната пъстърва. Алеск Иванович беше написал в своя пост и в своя блог следното: „This endemic trout specimen is one of a kind, nowhere else found in the world! The “Softy” behaves absolutelly different, comparing to other cousins. Hallmark of this fish is immediate jump after hooking with fighting capabilities equal to steelhead!!!”

Без да го питаме Балаж ни каза, че са му говорили такива неща за мекоусната, но той е смятал че са били преувеличени, но след като миналата година закачил първата си „мека” той се убедил в това в което аз и Мънков се убедихме на следващия ден!

Поспахме добре след изтощаващия път и към десет и половина бяхме на реката под къщата, кристално чиста -“gin-clear” както се изрази Балаж, с невероятен зеленикав цвят, и започнахме да ловим. Аз надолу по течението, той нагоре. Аз тръгнах под изпепеляващото слънце и започнах да ловя на суха муха слепешком, като ми се вдигнаха два пъти някакви рибки като пръскачи, стигнах до един огромен вир и на втичалото реших да удавя мухата и да я и пусна на т.нар. “dead-drift” и накрая когато задържах и мухата тръгна да се повдига имах силно придръпване, но без закачка. Видяхме се след час и нещо с Мънков да обядваме, и той имал един удар на нимфа и това бе. Разбрахме от Балаж, че рибите са активни рано сутрин на нимфа, с лидери между 6 и 8 метра, а вечер започват да се вдигат на сухи мухи сериозно, и че на предишния ден, в събота е вряло и кипяло от събиращи насекоми риби и той бе хванал 40 см. мека! Той ни предложи да ни заведе на хубаво място и вечерта към шест и нещо бяхме на реката. Балаж тръгна нагоре и с Мънков започнахме да орем под ужасно жаркото слънце, когато изведнъж, хоп и Мънков закачи риба, която веднага изскочи над водата и му огъна пръчката прилично, прекарвайки повече време над водата отколкото под нея, след кратка но динамична борба я кепчоса и естествено това бе първата мека за деня! Изключително красива рибка, само 20см., но се бореше като луда! Последва друга риба, пак мекоуста, която се откачи. Общо взето се оказа истина това, че никога не може да си сигурен дали ще я кепчосаш тази риба. Тя просто няма умора!

Риболова (естествено само мухарски) е разрешен само с една муха, без контра. Мънков ловеше на т.нар. френска нимфа, с много дълъг лидер, пружиновиден индикатор и 2 метра типет. Аз ловях с дълъг лидер около 6 метра, но реших да сменя на суха муха и да ловя както се ловят липаните на Дрина надолу по течението.

Дойдоха пазачите и аз им показах разрешителното си, тръгнах към мястото където ловеше Мънков и там се запознахме с тях. Мънков извади един красив липан и тръгна надолу. Аз извадих първата си риба, която се оказа смесица между мека и местна балканка. Лошото, беше че си бяхме забравили кеповете и двамата, в резултат на което много риби не бяха извадени. Все пак Армин Звонич даде на Мънков някакъв счупен кеп без дръжка, и той се справяше някак с него. Вече се стъмваше когато горските изкочиха от един храст и ме викнаха да отидя с тях при Мънков, който явно беше закачил нещо сериозно. Заварих го до гърдите във водата със силно изкривена въдица, мъчейки се да извади нещото под водата от храстите, където се бе оплело, за съжаление рибата се откачи, а е била хубава риба, отнесла му е 10 метра шнур за броени секунди надолу по течението, и веднага се забила в храсталака…умна риба, която така и не разбрахме каква беше: мека, местна балканка, липан или мармората… кой знае ?

Рибите започнаха да се вдигат, майски мухи се люпеха, целите жълти с тъмни крила. Аз бях вързал нимфа и тъкмо задържах та да се вдигне, повдигнах пръчката за да сменя на суха муха и закачих риба, малка мекоусна – първата мека, която хванах. За този пръв ден Мънков хвана повече от десет риби, аз четири, като броим само извадените естествено. За съжаление фотоапарата беше само един за двама ни и за това няма много снимки на рибите.

На другия ден беше слаб риболова в сравнение с предишния, но се хванаха рибки. Мънков хвана една 30см Мекоусна. През деня бяхме на рафтинг в каньона на реката и беше много яко! Вечерта ловихме, но нямаше люпене на майски мухи , следователно и вдигане, но Мънков разбира се изчопли 8-10 риби на нимфа, а аз хванах няколко на суха муха.

На другия ден риболова бе почти толково добър колкото бе първия ден, аз хванах един приличен липан, който скачаше като бесен, и помислих,че е хубава мека, и затова като го пуснах краката ми трепереха и едвам се държах прав. Мънков хвана четири-пет хубави липана и до края на риболова хванахме още риби – мекоусни, липани и местни балканки, като Мънков хвана поне 15 риби, аз 5, като изпуснах още три риби поради липсата на кеп.

Нимфите, на които мънков лови бяха вързани на малки номера –16, 18, 20 номер фазанови и заешки нимфи както и куил боди нимфи. Сухите мухи CDC-та, малки емърджъри стил клинкхамер на 18-ки, компарадън и други имитации на майски мухи, както и удавени CDC-та, на “dead drift” като така кълват най вече липани, но и меки. Като се опъне линията може да се придръпва и тогава кълват основно балканки. Реката не е за всеки, не е комерсиална река тип Рибник, тъй че който иска и се кефи на много и винаги големи балканки и дъгови пъстърви не е баш за тук. Тук всичко е все още диво, рибите са диви с едно изключение – преди две години са зарибили бебета балканки, които остро се различават от местните и смесените по конвенционалната им окраска. Местните балканки се различават по ситните и често многобройни и наситени малки точки. Не далече от Главатичево се намира Борачкото езеро където има норвежки център където изучават мекоусната пъстърва и нейната екология, като се опитват да я размножат в изкуствени условия, засега – без успех.

Прекарахме си чудесно и незабравимо, и това беше първото ни посещение на тази пленяваща река, уникална по рода си в световен мащаб! Едно изследване (Американско) я е класирало на 3-то място в света след Колорадо и някаква друга река в Тексас. В най-скоро време сме пак там и дано се запази в този си див вид, понеже и там строят вецове и язовири, които слава богу срещнаха силната опозиция от местната власт, население и организации, както и от различни местни, регионални и международни НПО-та и природозащитни организации, благодарение на които най-вероятно, да чукам на дърво, тези планове на хидро-енергийното лоби в страната няма да се състои. Риболовният билет е 30? на ден, само хвани-пусни, една муха без контра, за три дена е 70? – ние такъв билет си взехме. Балаж миналата година е хванал 80 сантиметрова Главатица (мармората) на стример със силиконова опашка (най-голямата хваната на Неретва е 28кг !).

Поздрави колеги и приятели! Aко искате и вие да посетите Неретва се свържете с мен или с Мънков за да ви дадем подробна информация за всичко останало което ви интересува.

Христо Митрев