Mankov Fly Fishing.com

Планът беше да изкарам един месец преди Европейското по риболов с муха. Както винаги, обаче възникнаха други обстоятелства и съкратих месеца на половина. Това беше предивденото време за неофициални тренировки, свободен риболов и други забавления. Срещнах се с много хора, посетих около 10 реки, лових и малко и много риби, но със сигурност изкарах много, много добре.

Приключението започна на 25 ти септември, когато с Ицо Митрев заминахме за река Неретва- най красивата от всички посетени от нас реки. Миналата година също бяхме на реката като основното предизвикателство там е мекоустната пъстърва (Salmo obtusirostris). Пристигнахме на 26 ти следобяд при семейството на нашия добър приятел Армин Звонич. Оставихме си багажа и извинявайки се на гостоприемните домакини изчезнахме към реката. Бяхме твърде развълнувани, за да губим време в сладки приказки, когато рибите може би се хранеха. Като развързани кучета се спуснахем към реката и  едва когато достигнахме бреговете й се успокоихме. Спрях за малко и затаил дъх от гледката, която се разкриваше пред мен. Отворих кутията си и избрах муха. Започнах да облавям плитчините в началото на дълъг вир. Пето –шесто подаване и индикатора ми трепна, засечка и първата риба започна да се бори за живота си. Извадих прекрасен липан, който беше и сефтето на въдицата с която ловях- 2/3 клас 10 фута. Мека въдица за лек риболов и френска нимфа. Сефтето беше направено. Не след дълто извадих и прилична балканка. Наистина се развълнувах, помислих си –ей сега ще хванем десетки риби. Нещата обаче станаха по-трудни и рибите прочетоха мислите ми. Ицо също хвана добър липан. После дълго време нищо не се случи. Все още не бяхме хванали нито един представител на мекоустния вид. Бях обловил почти целия вир и реших да се върна отново в началото му. В средата точно там където си вливаше водата ми удари. Рибата веднага се изхвърли над водата, после отново и отново. Така правят мекоустните пъстърви. Беше около 30 см, но на мен сърцето ми биеше все едно вадя 50 см балканка. След многобройни скокове рибата се откачи. Амбициран, че все пак съм закачил една се насочих нагоре по реката. Ицо пък пое надолу, като негласно се разбрахме да се срещнем тогава, когато риболова стане невъзможен. Така и стана ловихме до пълен мрак. Аз хванах още няколко липанчета до 30 см и за мой късмет една малка мекоустна. Ицето също беше закачил ендемична риба и няколко други. Така с по 7-8 риби първия ден приключи.

След прекрасна вечеря и сладки приказки се прибрахме в бунгалото, за да вържем по някоя муха. На сутринта станах много рано, а Ицо остана да си доспива, уморен от шофирането и безбройните завои. Бях изненадан, когато кучето на домикина ни тръгна след мен. Казваше се Дундо. Започнах да викам по него за да се върне, но то категорично беше решило да ме последва. Изкарахме си добре с Дундо. Когато се налагеше да пресичам ледените води на Неретва той се мяташе в реката без грам страх и притеснение и я преплуваше по диагонал, за да застане на брега, от който ловя и да ме гледа. Беше най-добрата компания. Хванах само 3 риби и се прибрах за обяд. Слънцето беше силно, а температурите високи  около 36 градуса. Ясно беше, че риболова ще е сутрин и вечер.

След почивката по обяд отново бяхме на реката. Все още беше задух и горещина. Започнахме да ловим на нимфи. На суха муха рибите се активизираха малко преди съвсем да се стъмни. Удачни модели нимфи бяха всички вариации на фазановите нимфи вързани на малки куки от номер 16 до колкото прецените, че можете да ловите и да водите в реката. Сухите мухи бяха също малки имитация на едноневки номер 18 – номер 20. Емърджърите вършеха перфектна работа. Рибите бяха изключително избирателни. Влакната флуорокарбон от 0,08 до 0,11. възлите трябваше да са здрави.

Сетих се за едно място където миналат година изпуснах гигантски липан. Мястото беше в средата на огромен вир. Нагазцих почти до ръба на гащеризона ми. Беше приятно защото се охладих. Започнах много внимателно да облавям водата пред потопена върба. На едно от поредните подавания линията ми спря и усетих тежка риба от другата страна. Рибата веднага хукна надолу по течението и разви около 10 метра шнур. Извиках Ицо, който беше на близо. Няма да ви тормозя много с дълги обяснения след 5-6 минутна борба рибата се откачи, явно нимфата на 20 номер е била забита леко в устата й и не е могла да я удържи. Поне този път я видях. Беше мощен липан около 50 см. За втора поредна година на същото място изпускам голяма риба. Мисля до година да си я хвана.

Отново ловихме до тъмно. Резултата беше доста слаб аз имах около 8 риби а Ицето 4-5 основно липанчето до 30 см. До края на престоя си не хванахме нито една мекоустна повече.

Последния ни ден на река Неретва решихме да сменим мястото. По обяд бяхме вързали доста мухи, които искахме да изпробваме. Събрахме и разгледахме насекомите в реката и си бяхме извадили изводи, които искахме да подложим на тест.

Забелязахме, че хълма срещу вилата ни беше в пламъци. Така беше от деня в който пристигнахме, но сега пламъците се бяха засилили от излезлия силен вятър и горещините. Звонич ни обясни, че това е умишлено запален огън с цел да взриви мините намиращи се по хълма. Ние го погледнахме с укокорени очи. Малко преди да стъпим на реката за следобедния риболов чухме как избухнаха 3 мини в интревал от няколко минути между взривовете.

Ловихме на място, на което не бяхме ловили до сега. Първата риба, която хванах беше амириканка около 35 см, която се бори като мекоуста пъстърва и до последно си мислех, че е такава. Десетки скокове и силни пориви в най-бързото течение. Хванах и прилична мустна балканак на суха муха. Риболова този ден, като че ли беше най-успешен. Използвахме малки нимфички на 20 номер, имитиращи люпещите се майски мухи, явно бяхме уцелили и разцветката. Така с около 15 уловени риби общо приключихме тазгодишното ни приключение на река Неретва. Макар и риболова да беше труден и да не хвахме много риби, нямам търпение да се върна на тази магична река, която ме е пленила по някакъв странен начин още от първия път, в който я зърнах.

На сутринта събрахме багажа и газ към Рибник. Беше най-подходящото място да се настаним и да ловим на реките, на които щеше да се проведе състезанието, а и на някои други разбира се. Пристигнахме следобяд и решихме да ловим на Сава. Ловихме добре на определеното за тренировки място, защото не бяхме допуснати до местата, където щеше да се проведе състезанието. Аз направих страхотна серия от риби за много кратко време. Рибите взимаха малки нимфи и емърджъри. За около 2 часа риболов хванах 15 риби до 35 сантиметра. Побързахме да приключим, за да се настаним. Настанихме се на добро място и решихме на другия ден да отидем на река Саница, за която бяхме чували много.

Бяхме на брега по изгрев слънце. Купихме си разрешителни и си избрахме място по реката. Беше очевадно, че реката е пълна с риби. Трябваха ми няколко минути, за да се настроя и да започна да ги хващам. Излизаха основно липани, но и балканки. Ловихме около час и аз вече имах около 20 риби, когато дойде пазача и ни каза, че сме в зоната където ще се проведе състезанието, и че трябва да се махнем. Разбира се извинихме се и го помолихме да ни заведе там където може да ловим спокойно. Човека ни отведе на едно място, което нямаше нищо общо с реката, на която ловихме и трябваше да променим системата. Водата беше бавна и тиха. Риби отново имаше, между водоряслите, но се плашеха по-лесно. Тук там се вдигаше и някоя риба на суха муха. Ловихме малко, след което обядвахме и после пак се върнахме на реката. Хванахме десетки риби, мисля че моите бяха около 60. Целия следобяд валя дъжд. Лових на много дълъг френски лидер с 0,10 флуорокарбон и малки гамаруси и нимфи на майски мухи на 20 номер. Сухите мухи бяха 24 –ти номер ММ или 20 номер мравка. Рибите взимаха изключително бързо и предпазливо и мисля, че напарвих страхотна тренировка за рефлексите си.

Оставаше ни още един ден риболов преди да дойде моя добър приятел от Хърватска –Мирослав Катичич. Миро също беше индивидуалист, така че се бяхме разбрали да ловим заедно и да се готвим като отбор.

Отидохме на река Плива. Купихме си разрешителни и малко влакна от новооткрит магазин до реката. Реката ни плени с красотата си. Определено се нарежда сред една от най-красивите реки в Европа. Бърза вода, уникална бистрота и невероятен цвят на дъното и водата. За съжаление в реката има доста зарибени риби- балканки и по-малко американки. Ловихме с нимфи 14-16 номер на джигови глави. И риболова тръгна добре. След като извадих няколко диви балканки и изпуснах 2-3 добри риби. Хванах и първия липан. Много добър екземпляр около 40 см. На същото място извадих и втори, който вече се наложи да премерим и се оказа 45 см. Прелестни риби. Ицо също извади един около 40. Рибите се бореха и беше голям кеф да ги вадим с леките 2-3 ти клас пръчки. Стигнахме до един голям вир, където сивееха гърбовете на едри зарибени балканки. Започнахме да им подаваме но мина доста време и опити, докато хванах първата. Рибите явно бяха ловени а и претенциозни. Не исках да ловя на стример и за това упорствах на нимфа.

Естествено огладняхме и хапнахме в току що отворен ресторант на брега на реката. Най-вкусното ядене за целия ми престой в Босна. След това отново се върнахме на реката. В началото на един голям вир ми клъвна риба, засякох и видях огромната гръбна перка на липана. Сърцето ми се разтуптя. След 5-6 минутна борба кепчосах рибата. Сантиметърът показа 48 см. Красота! Риболова продължи с пълна пара до стъмване и хванахме риби и на суха муха. В края на деня мисля че бях уловил между 12 и 15 риби.

Вечерта дойде Миро и се преместихме в една къща на брега на река Рибник. Личеше си, че мястото беше направено от риболовец. Там повръзвахме мухи и пихме от червеното вино от къпини което Миро донесе.

На следващия ден ловихме от лодка на езерото аз и Христо. Беше безумно измислено, защото трябваше да платим 20 евро за 3 часа риболов в лодката, което разбрахме едва след втория час. Както и да е Пливско езеро е красиво, но трудно се хваща риба и се очертаваше трудно състезание на езерото. За 3 часа успях да хвана само една балканка. Следобяда отново ловихме на Плива, само че в друг участък, където риболова беше по-труден, а рибите по-редки. Френския национален отбор също беше там. Хванахме по няколко липана и пъстърви и се прибрахме малко по-рано, за да връзваме мухи.

Христо си замина и останах с Миро. Последниет 3-4 дни ловихме на всички реки където щеше да се проведе състезанието и на езерото още веднъж, като взехме малка дървена лодка от местен риболовец. Най-много риби хванахме на Яна, която много ми наподоби някои български реки. На езерото хванахме няколко американки на нимфа, а на Саница и Сана направихме добри риболови на липан.

С един приятел на Миро хадихме до изворите на река Сана и там ловихме липани. Водата беше малка и рибите се виждаха използвахме малки нимфи на 20-22 номер куки. Хванахме малко, но добри риби. Реката там е много дива и определон ми хареса повече от долното течение на Сана.

Така след 10-тина дни риболов и връзване на мухи из цяла Босна дойде време и за Европейското първенство по риболов, за което ще ви разкажа във следващия материал.