Великденски Балканки
За мен е като традиция, да отида за риба на Великден на река, която не съм посещавал до сега. Винаги ми върви и така се случиха нещата и тази година. Смятам, че посещаването на едни и същи места е малко скучно и за това напоследък гледам да експериментирам с нови дестинации. Този път бе малка река в централната част на страната, където честно да си призная, не очаквах да хванем чак толкова много и хубави риби. С приятеля ми Марто направихме кратък следобеден излет по рекат в съвсем лежерно Великденско темпо. Все пак след толкова агнета, козунаци и яйца човек има нужда от раздвижване ! Насекомите също се бяха раздвижили и след 11 часа над реката летяха дребни BWO та, ручейници и каменарки.
За около 3 часа риболов успяхмхе да хванем над дузина пъстърви между 25 и 37 см. Прекрасни, борбени риби с изключителна окраска. За съжаление фотоапарата не бе под ръка и за това снимахме с телефона. Всичко това защото свикнахме с камерамена Христо Христов и сега когато го няма се усеща липсата му !
Липса на емоции нямаше защото се хващаха риба след риба, а дори на някои места хващахме и едновременно.
Някои риби не можахме да снимаме, защото бяха невероятно бързи и се измъкваха пред обектива… Все пак за нас практикуващите хвани и пусни е много по-важно рибата да оцелее отколкото да я снимаме на всяка цена. Рибата се пипа задължително с мокри ръце и се стараем да я държим леко без да я стискаме и нараняваме. Това е призив към всички колеги! Балканската пъстърва е крехко създание и може да ни умре в ръцете за минута! Пускайте рибите бързо, за да се възстановят те бързо и да може скоро отново да им се радваме !
Ето няколко лоши снимки, които все пак дават представа за излета ни.
